Общобългарско тържествено събрание в БАН

За мен е изключителна чест и дълбоко вълнение да ви приветствам с Добре дошли в Българската академия на науките за днешната кулминация на честванията по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание под патронажа на президента на Република България г-жа Илияна Йотова.

С грижа и осъзната отговорност като най-старата институция на съвременна България, поехме ангажимента да обединим усилията на научната общност, гражданските организации, местната власт и държавните институции в името на националната памет.

Горди сме, че имаме привилегията да бъдем инициатори на националните чествания за този велик юбилей и ваши домакини днес, на 27-ми април, дата с особен исторически заряд.  На днешния ден точно преди 150 години, въстанието навлиза в своя най-драматичен етап. Това е денят на героичната отбрана на Клисура, когато редовна войска и мощни оръдия се изправят срещу вярата и черешовото топче на въстаниците. В тези часове се кове волята на един народ, решил да избере смъртта пред тиранията, поставил свободата по-високо от живота.

Април 1876 г. е решителното начало на българската национална революция – теза, защитена блестящо  от големия ни историк проф. Николай Генчев, който дефинира въстанието като радикален държавотворен акт – революция, която намира продължение в руско-турска война с участието на българските опълченци. Война, припозната от европейските общества не толкова като опит на една империя да получи достъп до Босфора, а като реванш за клането през 1876 г., в резултат на която след петстотин дълги години на картата на Европа отново се появява държавата България.

Нужно е да помним, че връзката между Българската академия на науките и подвига на Априлци е органична и дълбока. Много от дейците на Българското книжовно дружество  –  правоприемник на което е БАН – са не само духовни вдъхновители, но и преки участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание.  А това е съвкупност от събития, които пряко предшестващи и следващи самото бунтовно надигане – събития, разтърсили съдбата на тогавашните българи, включително  и  на дейците на Българското книжовно дружество.

Сред тях е първият ни председател Марин Дринов, родом от Панагюрище. Негови близки са преки участници във въстанието, родният му град е опожарен, а той самият е силно ангажиран с каузата на пострадалите.

Вторият ни председател, младият тогава Иван Ев. Гешов – впоследствие бележит учен и държавник – смело разкрива истината за българските страдания пред чуждестранни пратеници и подобно на Константин Величков, още един млад патриот, комуто предстои дело на книжовник и държавен деец, заплаща за смелостта си с арести, присъди и затвор.

Тодор Пеев, деловодител на Българското книжовно дружеството в Браила, е активен участник в освободителното движение сред емиграцията.

Сред чуждестранните членове на дружеството се откроява Константин Иречек – един от най-ярките представители на международната научна общност, съпричастна към българската кауза.

Добре документирана е  и мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков – дописни членове, изпратени от Екзарх Антим в Европа, за да  разказват чрез речи, разговори и документи страданията на българския народ и да поставят пред европейските елити исканията на нацията за достойно решаване на българския въпрос.

Мисията „Балабанов-Цанков“ възпламенява ентусиазма на много млади българи в странство. Сред тях са и трима студенти в Загреб, които горещо подкрепят народното дело и които по-късно ще станат академици: геологът Георги Златарски, метеорологът Спас Вацов и държавникът Михаил Сарафов.

Някои революционери като Стефан Стамболов и Иван Вазов – бъдещи членове на книжовното дружество – успяват да избегнат погромите в българските земи и намират убежище в Букурещ. Там се включват в дейността на Българското централно благотворително общество,  създадено да подпомага национално-освободителната кауза. По това време народният поет вече е свързан с БКД – първото му публикувано стихотворение „Борът“ излиза на страниците на „Периодическо издание на БКД“ в Браила и поставя началото на един забележителен творчески път.

През изминалата година отбелязахме 155-годишнината на това списание – сега „Списание на БАН“. Представянето на специалния му брой, посветен на Априлското въстание преди седмица в Копривщица беше сред най-вълнуващите събития в юбилейния календар на Академията.

Сред дейците на БКД са и изтъкнатите летописци на въстанието – Стоян Заимов, Захари Стоянов и Димитър Страшимиров, които имат решаващ принос за изясняването и увековечаването на събитията, доказвайки, че пътят към свободата се гради едновременно със сабя и перо.

Днес отправям апел към съвременните български историци: нека се вслушаме в завета на Николай Генчев – да помним научната и национална смелост и да утвърдим Априлското въстание в световната наука като легитимната и историческа Българска национална революция.

Нека саможертвата на Априлци и проницателността на нашите големи учени ни водят напред.

Поклон пред паметта на героите!

Нека България, каквато те я извоюваха, да пребъде!