На 18 юни Събранието на академиците избра за чуждестранни членове на БАН проф. Петер Шрайнер, от Германия, византолог, и проф. Андреас Бьорнер, от Германия, генетик. Събранието на академиците избра и проф. Иван Петров, от САЩ, за асоцииран член на САЧК.

Проф. Петер Шрайнер е роден на 4 май 1940 г. в Мюнхен, Германия. Проф. Шрайнер учи класическа филология, история, средновековна латинска филология, славистика, история и култура на Близкия изток (османски изследвания) и византийски изследвания в университета „Лудвиг Максимилиан“ (с прекъсване в Монпелие, Франция). Получава докторска степен по византийски изследвания през февруари 1967 г. В периода 1972 г.–1974 г. е научен сътрудник в Свободния университет в Берлин. През 1974 г. е хабилитацията му по византийски изследвания в Свободния университет в Берлин (Византийските малки хроники: Издание и коментар). В периода 1974 г. –1979 г. е преподавател в Свободния университет в Берлин. От 1979 г. до 2005 г. е редовен професор по византийски изследвания в Кьолнския университет и директор на Института за класически изследвания.

Проф. Шрайнер е автор на обемно и значимо с фактологическите си приноси научно творчество, посветено на историята на Византия и на балканските народи в периода IV-XV век. Сред многото му трудове с фундаментален характер особено място заема тритомното издание на византийските кратки хроники, които съдържат много сведения за българското средновековно минало. Дългогодишната му работа върху византийските ръкописи от Ватиканската апостолическа библиотека доведе до разчитането и интерпретирането на многобройни текстове за късновизантийската стопанска история, някои от които се отнасят и към българската история. Те бяха издадени от него в отделен обемист том.

Изследванията на проф. Шрайнер върху историята на българското Средновековие са обединени в два тома: единият, под заглавието “Studia Byzantinobulgarica”, беше издаден във Виена през 1986 г., а другият – „Многообразие и съперничество – избрани студии за обществото и културата ва Византия и средновековна България“ беше издаден през 2005 г. в София. Проф. Шрайнер е почетен професор по византийски изследвания на Кьолнския университет и на Института за класически изследвания към същия университет; почетен доктор на университетите в Търново, Белград, София, Галац и Комотини; член на Академиите на науките във Виена, Гьотинген и Венеция. Проф. Шрайнер е заемал най-високи позиции, като президент на Международната асоциация за византийски изследвания и главен редактор на едно от най-авторитетните византоложки списания, „Byzantinische Zeitschrift“. Има към 800 публикации, около 60 от които са върху българската културна история още от времето на светите братя Кирил и Методий.

Проф. д-р Андреас Бьорнер е роден на 9 април 1959 г. в гр. Грима, Германия. Проф. Бьорнер е утвърден европейски учен с дългогодишен принос в областта на генетиката и селекцията при растенията. В това направление той получава докторска степен през 1988 г. и се хабилитира през 1995 г. в Университета „Мартин Лутер Хале-Витенберг“ в гр. Хале.

Научните интереси на проф. Бьорнер обхващат: генетика на житни култури; генетичен анализ на количествени признаци; асоциативно картиране; растителни генетични ресурси и биология на семената. Постиженията му в тези направления го поставят сред водещите европейски и световни учени.

Професионалното му развитие е трайно свързано с Лайбниц-Института по растителна генетика и изследвания при културните растения (IPK) в Гатерслебен, където последователно ръководи научни групи по генетика на пшеницата (1990–1997) и по генетика и репродукция на растителните ресурси (от 1997 г.), както и ръководи Програмата за управление и оценка на генбанката на IPK  – един от водещите световни центрове за опазване на растителното биоразнообразие (от 2005 г.). От 2020 г. е професор в Университета „Мартин Лутер Хале-Витенберг“.

Проф. Бьорнер е заемал ключови международни позиции, сред които президент на Европейската асоциация за научни изследвания в областта на растителната селекция (EUCARPIA) (от 2016 г.), дългогодишен главен координатор на Европейската асоциация по генетика на житните култури (EWAC) (1994 – 2025) и главен редактор на списание Cereal Research Communications (Springer Nature).

Проф. Бьорнер е удостоен с Медал за научно сътрудничество (2014 г.) и почетната титла „Доктор хонорис кауза“ (2019 г.) на Университета по природни науки в гр. Люблин, Полша. Почетен член е на Унгарската академия на науките (от 2023 г.) и чуждестранен сътрудник на Индийската национална академия на селскостопанските науки (от 2025 г.).

Проф. Иван Петров е роден на 6 септември 1949 г. в Шумен. През 1974 г. завършва висшето си образование във Физически факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ със специализация в областта на атомната физика. През 1976 г. е назначен като физик, а през 1978 г. – като научен сътрудник в секция „Физически проблеми на йонните технологии“ към Института по електроника – БАН. През 1986 г. става „доктор“, а през 1992 г. е избран за „старши научен сътрудник II степен“. От 1989 г. проф. Петров е гостуващ учен в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн (САЩ). В периода 1998 г.-2010 г. е директор на Центъра по микроанализ на материали, който е приложно-изследователски център към Министерство на енергетиката на САЩ. През същия период проф. Петров е и професор във Факултета по материалознание и инженерство към Университета на Илинойс (САЩ). В периода 2000 г. – 2012 г. е почетен гост-професор в Университета „Шефийлд Халам“, Великобритания, а в периода 2021 г. – 2023 г. е гост-професор в Националния университет по наука и технологии на Тайван. От 2010 г. до момента е гост-професор в Университета в Линчопинг, Швеция.

Научните приноси на проф. Иван Петров са в областта на физиката на тънките слоеве, модификацията на повърхности и методите за анализ на материали. Приносите от неговата работа могат да се определят като разработване на нови технологии, съществено обогатяване с нови данни в областта на формиране и описание на процесите при израстване на тънки слоеве и разработване на технологии с доказано практическо приложение. Проф. Петров има основополагащи приноси за разработването на нискотемпературни методи за синтезиране на висококачествени покрития от нитриди и бориди на преходните метали посредством йонно-асистирано израстване. Той е автор на над 340 статии, публикувани в рецензирани и реферирани списания, на 3 глави от книги, на 9 патента, поддържани в САЩ, на 140 пленарни, ключови и поканени доклади и на кратки лекционни курсове. H-индексът му, по Web of Science, е 70, а общият брой на независимите цитирания на трудовете му – над 27 хиляди. Неговата обзорна статия по покана в J. Vac. Sci. Technol. върху еволюцията на микростуктурата в израстване на тънки слоеве е цитирана над 1500 пъти. Съавтор е на първата работа по импулсно магнетронно разпрашване с висока мощност (HPPMS или HiPIMS), която е цитирана повече от 900 пъти.