На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, столицата на царете от Втората българска държава, цар Фердинанд и правителството обявяват Независимостта на България с манифест. Този акт бележи успеха на десетилетната българска борба страната да застане в Европа като „равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. В практическия живот на онази епоха това вече отдавна се е случило, но с обявяването на Независимостта и на държавата за самостоятелно царство се отхвърля и последното ограничение от Берлинския конгрес – формалния васалитет към султана. България и по-рано е опитвала да предприеме тази стъпка, но чак през 1908 г. настъпва предполагащото към активно действие добро съчетание на необходимите фактори. Българската държава е добре подготвена – в многомесечната криза около признаването на промените, които България, но и Австро-Унгария, внасят в съществуващия дотогава международен ред, цар Фердинанд и правителството проявяват както дипломатическа гъвкавост, така и твърда решителност за отстояването на народно подкрепяния национален интерес. В резултат на поредица от действия, през пролетта на 1909 г. българската независимост е международноправно призната. С това пред България се откриват допълнителни перспективи: възход с повишено национално самочувствие, нови стопански възможности, а също и реални лостове за стъпки, насочени към разрешаването на националния въпрос – обединението на всички българи в една държава.

Съвременното възприемане на едно историческо събитие като празник е свързано с неговото осъзнаване. Днес, 118 години по-късно, България е равноправна част от свободния свят – идеал, за който са мечтали и работили поколенията на възрожденците и на строителите на съвременната държава. Дълг на днешното поколение е да продължи това дело и да предаде на идващата генерация вътрешната необходимост да носи убедено в себе си призива от манифеста на националните дейци от 1908 г.а: Да живее свободна и независима България!

Доц. д-р Владимир Златарски

Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките