Публична лекция на г-жа Карина Ангелиева, изпълнителен директор на Международния център за наука и технологии (ISTC) с мандат на Европейската комисия, се проведе на 21.03.2025 г. в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. ISTC е междуправителствена организация, създадена през 1992 г., в която членуват ЕС, Япония, САЩ, Норвегия, Република Корея, Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Дейността ѝ покрива територията на 100 държави. Основните цели на Центъра са да улеснява и ускорява мирното многостранно научно и технологично сътрудничество, както и да решава национални и глобални технологични проблеми, в т.ч. и чрез подкрепа за фундаментални и приложни изследвания. Повече информация: https://www.iki.bas.bg/21032025-publichna-lekciia-na-g-zha-karina-angelieva-ot-mezhdunarodniia-centar-za-nauka-i-tehnologii

Публична лекция на доц. д-р Вита Юкневичене, съветник по въпросите на науката и иновациите в Министерството на вътрешните работи на Литва, и г-жа Саломея Ванагиене, ръководител на мрежата от съветници към Съвета по наука и иновации на Литва, за преодоляване на различията чрез подхода „Наука за политика“ (Science for Policy – S4P) в контекста на Литва и Европейския съюз се проведе в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките на 19 март. Свързването на политиката с научните изследвания изисква повече контакт, сътрудничество и съвместна работа по отделните казуси. Науката за политиката в Европа играе решаваща роля в оформянето на ефективно управление и справянето с обществените предизвикателства, стана ясно по време на лекцията. Повече информация  ТУК  

Съобразяването с териториалните различия в социалната и енергийната уязвимост на домакинствата е силен инструмент за преодоляване на бедността и неравенствата, и постигане на по-широк обхват на мерките с едни и същи финансови средства. Например, повишаването на енергийната ефективност на индивидуалните къщи е икономически по-целесъобразно от изпълнението на тези мерки за многофамилните сгради. Причината за това е, че финансирането може да се предоставя с доходен критерий само за най-уязвими домакинства с 3 или повече членове. С инвестиция от 100 млн. лв. и лимит на финансирането на домакинство до 20 хил. лв. ще бъдат санирани 5.7% от къщите с три и повече живущи, в които живеят 23 598 енергийно бедни лица, докато жилищните сгради ще са едва 0.92 на сто от уязвимите групи, с 11 362 [...]

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол. Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници [...]

В Европейския съюз се наблюдава конвергенция, която се поражда от  по-бърз икономически растеж в нискодоходните държави. За България този растеж не е достатъчен – стана ясно при откриване на юбилейната научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия“. Форумът се организира по повод 75-годишнината от създаването на Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ) и в него участват експерти от 3 научни института, преподаватели и докторанти от 8 висши училища в страната, както и учени от Румъния, Полша, Грузия, Литва, Германия, Великобритания и Франция. Той бе открит от проф. д-р Ирена Зарева – директор на ИИИ. В приветственото си слово тя заяви, че учените обръщат внимание на въпросите на интеграцията на България в ЕС още от предприсъединителния [...]