Министър-председателят Росен Желязков откри изложбата „С една глава по-висока“ За първи път пред публика в Националния археологически институт с музей на БАН (НАИМ-БАН) беше показана напълно реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика – изправена, укрепена и с възстановена на мястото си глава, след месеци усилена реставрационна работа. Статуята е открита през 2024 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински по време на разкопките в античен град Хераклея Синтика и е втората с човешки ръст, намерена в Големия канал на древния град край с. Рупите. Мраморният паметник е престоял в земята над 1600 години. „Нашите земи са люлка на древността, люлка на цивилизации, а благодарение на целенасочените усилия на българските археолози, те стават достояние на широката общественост“, отбеляза министър-председателят Росен Желязков на представянето [...]

Изложбата „130 години Национален археологически музей“ представи на 25 октомври Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя е посветена на основаването на Народния музей, понастоящем Национален археологически музей, отделен като самостоятелна институция от Българската народна библиотека през 1892 г. Това е най-старият и с най-богата колекция музей в страната. Представени са  над 150 от най-интересните експонати, постъпили в колекцията на Музея още във времето, когато той е отдел в Народната библиотека до първите десетилетия на XX век. Експонатите са вписани в първата инвентарна книга на Музея. Това са различни по вид и хронология артефакти, от Праисторията до Късното Средновековие (XV – XVII в.), свидетелство за богатото културно-историческо наследство на българските земи. Директорът на НАИМ доц. Христо Попов откри изложбата в присъствието на министъра [...]

 (в продължение на предходни публикации на екипа по проекта, като „Първият Homo sapiens в Европа от началото на късния палеолит“ 2020 г.) Международен изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са заселвали преди около 45 000 години пещерата Бачо Киро в България. Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес. Сравнявайки техните геноми с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института по еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия, установяват че тази ранна човешка група в Европа е допринесла генетично за развитие на по-късни човешки популации, особено днешните източноазиатци. Изследователите идентифицират и големи участъци от неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата [...]