Лекция на тема „Сирия след Асад: ролята на новия лидер Ахмед Шараа, етноконфесионализмът и фактори на външно влияние“ ще изнесе чл.-кор. проф. д.н. Владимир Чуков на 10 април от 17:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Лекцията ще се проведе в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“.

РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА

На 8 декември 2024 г. в Сирия президентът Башар Асад беше свален, с което се сложи край на 53-годишното управление на фамилията Асад и на партията Баас. Военната операция е била подготвена повече от година, но тя е извършена почти мълниеносно, само за 10 дни, от бунтовниците от Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ), чийто лидер Ахмед Шараа от 2011 г. беше познат единствено с джихадисткото си име Абу Мохамед ал Джолани. Той е създател на салафитоджихадистката групировка фронта „ал Нусра“, която работи заедно с лидера на ИДИЛ Абу Бакър ал Багдади за институционализиране на халифат и прилагане на шариата. Впоследствие обаче той се разграничи от ИДИЛ и полага клетва за лоялност към Айман Зауахири, лидера на Ал Кайда. През 2016 г. ал Джолани скъса връзките си с Ал Кайда и преименува формацията си на фронт „Фатх аш Шам“, а година по-късно – на ХТШ. Ликвидирайки или приобщавайки множеството ислямистки организации в провинция Идлиб, той успява да координира действията си със съседна Турция, която упражнява контрол върху 5% от територията на арабската страна.

            През декември 2025 г. Ахмед Шараа назначи ново правителство като разпусна всички милиции, в това число и неговата ХТШ. На 25 януари той бе обявен за президент, а на 3 март е избран за президент на Сирийската арабска република през преходния период. Според приетата конституционна декларация той ще продължи 5 години и държавата ще бъде ръководена от силна президентска институция. Представители на някои малцинства, които се стремят към децентрализирана държава обвиниха Шараа, че властта му е почти абсолютна и повтаря управлението на Асад.

            Едно от най-важните предизвикателства е етноконфесионалната специфика на обществото. Практически един от завещаните от колониалното управление на Франция проблеми е фаворизирането на малцинствата за сметка на сунитското мнозинство. След отстраняването на Асад, който е представител на алауитите, новото управление трябва да намери баланса между отделните групи. Особено трудно е приобщаването на подкрепяните от САЩ и Европа кюрди, чиито военни и граждански структури управляват почти самостоятелно около 20% от страната. Иредентистки настроени са и друзите на юг, които са ухажвани от Израел, поради присъствието на такова малцинство в еврейската държава. В същото време по крайбрежието алауитите предизвикаха бунтове, стимулирани от Иран и Хизбула.

            Пред новата власт се очертават множество предизвикателства. Необходимо е да се изгради равновесие между сунити, християни, алауити, друзи, кюрди, туркмени и други, за да бъдат зачетени правата на малцинствата и да се създаде стабилна демокрация по собствен модел. Такива са условията, поставени от международната общност, за да бъдат вдигнати санкциите, ерозиращи сирийската икономика. Паралелно с това трябва да се намери балансът между амбициите на световните сили – САЩ, Европа (Франция заедно с Германия и Великобритания) и Русия, на регионалните фактори (спечелилата Турция, навлизащия Израел, загубилия Иран и богатите страни от Персийския залив), както и да се изгради формула на добросъседство с Ливан, Ирак и Йордания.              

Кратки биографични данни за лектора

Чл.-кор. проф. д.н. Владимир Чуков е университетски преподавател и изследовател в ИФС – БАН в областта на религията, близкоизточната политика, ислямските, малцинствените изследвания и националната сигурност. Учи във френски лицей в Тунис и завършва факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Специализира в редица европейски и близкоизточни изследователски центрове. Член е на няколко престижни международни научни асоциации – CESS, EURAMES, DAVO, ECPR и други, в които споделя постиженията на българската наука за близкоизточни изследвания и международна сигурност.

Изнася лекции в български и чуждестранни университети. Преподавал е на над 20 000 студенти и е бил научен ръководител на 30 докторанта в България и в чужбина. Неговите основни научни приноси са в областта на теорията и практиката на радикалния ислям и неговото противодействие, религиозния аспект на Арабо-израелския конфликт, миграционните процеси, ислямските малцинства в Европа и неислямските малцинства в Близкия Изток. Автор е на 12 монографии, стотици научни и научнопопулярни статии, издадени в България и чужбина. Основните му монографични трудове са: „Даеш” (не)-ислямска държава”, „Ал Кайда с перо и сабя”, „Ислямският фундаментализъм”, „Философия и теория на ислямското право”, „Западноевропейският ислям“ и „Израел между евангелизма и джафаризма”. Проф. Чуков има сериозен опит, натрупан в предоставянето на специализирана експертиза на правителствени, академични и граждански структури, има активно присъствие в българските и чуждестранните медии.