Съвет за чуждестранна българистика към УС на БАН2022-05-20T11:18:18+00:00

Съвет за чуждестранна българистика към УС на БАН

Съветът за чуждестранна българистика (СЧБ) е помощен орган към Управителния съвет на БАН, създаден съгласно чл. 24 (1) т. 8 от Устава на БАН като функционална структура за координация и подпомагане на управленската дейност и за осъществяване на вътрешни и извънакадемични връзки. Учреден е с решение на УС от 27.04.1994 г., което определя неговия правилник и състав. Последното допълнение към правилника на СЧБ е направено на 26.10.2020 г.

Досега председатели на СЧБ са били проф. дфн Екатерина Дограмаджиева (1994–1995), проф. дфн Анисава Милтенова (1995–2012), доц. д-р Румяна Прешленова (2013–2015) и проф. д-р Лора Тасева (2015–2020).

Настоящият състав на СЧБ включва авторитетни специалисти, представители на институтите на БАН и на българските университети (София, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Благоевград) в областта на хуманитарните науки. Съставът на СЧБ е утвърден с решение на УС (Протокол № 14 / 11.11.2020).

Дейности на Съвета за чуждестранна българистика

  • Съставя дългосрочни и краткосрочни прогнози за развитието на научната българистика
  • Организира международни научни срещи, семинари и други форми на обучение на чужди специалисти
  • Поддържа база данни за чуждестранните учени-българисти, основата на която е положена през 1998–2003 в рамките на финансиран от UNESCO проект. С помощта на БАН събраната до 2006 г. информация е публикувана в енциклопедичен справочник, а в момента базата съдържа данни за над 800 учени и преподаватели
  • Дава предложения и мнения за награждаване на чуждестранни българисти
  • Издава съвместно с Централната библиотека на БАН списание „Българистика / Bulgarica“
  • Публикува тематични сборници

Състав на съвета:

  • Председател: чл.-кор. проф. д.и.н. Александър Костов – Институт за балканистика с център по тракология при БАН
  • Заместник-председател: проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
  • Научен секретар на Направление 8 „Културно-историческо наследство и национална идентичност“: доц. д-р Елка Трайкова

Членове:

  • чл.-кор. проф. д.изк. Иванка Гергова – Институт за изследване на изкуствата при БАН
  • проф. д.и.н. Пенка Пейковска – Институт за исторически изследвания при БАН
  • проф. д-р Красимира Алексова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  • проф. д-р Ценка Иванова – Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
  • доц. д-р Мая Петрова-Танева – Институт за литература при БАН
  • доц. д-р Мая Иванова – Кирило-Методиевски научен център при БАН
  • доц. д-р Вихра Баева – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
  • доц. д-р Грета Стоянова – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
  • доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова – Югозападен университет „Неофит Рилски“
  • доц. д-р Явор Милтенов – Институт за български език при БАН
  • Снежана Горянова – Национален археологически институт с музей при БАН

Международна конференция на тема „Българистиката извън България: академични поколения и диалози“

На 20 май 2021 г. Съветът за чуждестранна българистика към Българската академия на науките организира международна конференция на тема „Българистиката извън България: академични поколения и диалози“. Посветен на светлия празник на светите братя Кирил и Методий, научният форум си поставя за задача да проектира днешното озвучаване на тяхното дело, като събере в общ диалог изследователи и преподаватели, млади учени, докторанти и студенти от цял свят. Една среща на академичните поколенията, избрали българистичната проблематика за свое професионално битие, в която споделянето на специфичния контекстен опит и мисленето за успешните модели на бъдещето са ценени като еднакво важни.

Този откровен разговор ще започне от базисната проблематика за формите на университетски специализации по българистика в академичните центрове зад граница, за нивата на постиганата в тях филологическа компетентност и възможностите, които различните образователни концепции предоставят на студентите, избрали българистичен профил. Представители на колегиумите в Пекин, Неапол, Анкара, Познан, Москва, Таракли и др. ще предложат своите иновативни идеи за устойчиво развитие на българистиката в цялото разнообразие на контекстите и техните образователни практики.

Международната конференция ще очертае и актуалните параметри на българистиката като изследователско поле и акцентите в него: от съвременните теории за произхода на глаголицата и опитите да се реконструира фонологията на езиковия вариант, за които е била съставена, през методи за изследване на традиционната българска култура, през динамика на миграционните вълни и българската езикова идентичност, през превода като културен трансфер и др. до история на идеите. Диалогът тук, включващ представители на различни университети: Виена, Варшава, Заарбрюкен, Прага и др., ще бъде насочен към една модерна хуманитаристика, в която българистиката, преодоляла делитбените граници, поддържа своята високопродуктивна научна видимост.

Програма на конференцията на СЧБ на 20 май 2021 г.

Kонференция „Българистиката в дигиталната ера“

На 25 ноември 2021 г. се проведе конференцията „Българистиката в дигиталната ера“, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към Управителния съвет на БАН (онлайн, в платформата Zoom). Участниците бяха приветствани от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ и председателя на Съвета чл.-кор. дин Александър Костов. В първата част с модератор проф. д-р Ценка Иванова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий бяха представени докладите „Електронни ресурси, корпуси и инструменти, разработвани в Института за български език при БАН“ от доц. д-р Явор Милтенов и „Електронни ресурси в областта на българската литература и култура (бази-данни, терминологични речници и енциклопедии), разработвани от Института за литература при БАН“ от доц. Eлка Трайкова и доц. Мая Петрова. Във втората част с модератор доц. Елка Трайкова последваха докладите „Електронни ресурси за българския език, разработени от преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от проф. Красимира Алексова, „Българистиката като споделено познание. Стратегии и възможности на една дигитална академична програма“ от проф. дфн Любка Липчева-Пранджева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) и „Иновативни концепции за международни академични мрежи и образователни програми за езикови и междукултурни комуникации (с оглед на чуждестранната българистика)“ на проф. д-р Ценка Иванова. В третата част с модератори проф. Лора Тасева и чл.-кор. Александър Костов бяха представени докладите „Новата платформа за електронно обучение в Университета на Упсала“ от д-р Даниела Асенова (Университет в Упсала, Швеция), „Българистиката през ХХ век: дигитален корпус и обновяването му“ на проф. д-р Андрей Бояджиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и проф. дфн Анисава Милтенова от Института за литература при БАН и „Българистиката в Унгария в дигиталната ера“ на проф. дин Пенка Пейковска от Института за исторически изследвания при БАН.

На конференцията присъстваха и доц. д-р Вихра Баева (ИЕФЕМ – БАН), доц. д-р Грета Стоянова (Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“), доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова (Югозападен университет „Неофит Рилски“), Снежана Горянова (НАИМ –БАН), д-р Красимира Колева (Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“).

Научният форум завърши с ползотворна дискусия, в която не само бе оценено постигнатото досега, но се набелязаха и конкретни стъпки в бъдещата дейност на Съвета за чуждестранна българистика.

     БЪЛГАРИСТИКАТА ИЗВЪН ЕВРОПА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

На 19 май 2022 г. в електронна среда се проведе Международния академичен форум „Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи“. Форумът бе организиран от Съвета за чуждестранна българистика към Българската академия на науките и бе посветен на Светите братя Кирил и Методий и на празника на българската писменост, просвета и култура. Участие в него взеха учени от Китай, Япония, Република Корея, САЩ, Канада и България.
Международният научен форум беше открит от чл.-кор. Александър Костов – председател на Съвета за чуждестранна българистика. Приветствие от името на ръководството на БАН поднесе доц. Елка Трайкова – научен секретар на Направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.
По време на научните презентации и дискусии бяха представени и обсъдени актуалното състояние, постиженията и перспективите в преподаването на български език и култура, както и развитието на българистиката като научна област извън пределите на Стария континент.
Българистиката в Азия бе обект на разглеждане в първата част на форума. Състоянието на българистиката в Китай бе представенопосредством докладите на проф. Лин Уеншуан и доц. Тиен Дзиендзюн от Пекинскияуниверситет за чужди езици. Чен Ин от същия университет също представи своята гледна точка по темата. Доц. Евгений Кандиларов (СУ „Св. Климент Охридски” и Институт за исторически изследвания – БАН), с доклад, и доц. Юми Ниномия (преподавател в университета „Сока“), с кратко представяне, очертаха състоянието и перспективите за развитие на българистиката в Япония. Доц. Людмила Атанасова и доц. Спас Рангелов от Университета за чуждестранни изследвания „Ханкук“ в Сеул очерта насоките на развитие на българистиката в Република Корея.
Във втората част бе разгледана българистиката в Северна Америка. Професор Олга Младенова от Университета Калгари (Канада) представи изчерпателен доклад за състоянието и перспективите за развитие на българистиката в Северна Америка. Докладът бе допълнен с участието на проф. Ронел Аликзандър от Калифорнийския университет Бъркли.
Докладите, научните представяния и дискусиите допринесоха за по-задълбоченото разбиране на състоянието и предизвикателствата пред развитието на българистиката извън Европа и очертаха идеи и планове за провеждането на допълнителни изследвания в разглежданата област.

Документи

Актуално

БАН присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. Франческо Гуида

Българската академия на науките присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. Франческо Гуида на тържествена церемония, която се проведе на 28 ноември 2017 г. в Големия салон на БАН. Званието се присъжда за неговия принос в балканистичните изследвания. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи научните работа на проф. Франческо Гуида и [...]

Go to Top