На 16 август 2018 г. се проведе среща на представители на ръководните органи на БАН с работещите в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ – БАН) по повод отвореното писмо с искане за излизане на Института от структурата на БАН. […]
„Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ се появява в резултат на извършените научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България от първата половина на ΧΙΧ век от колектив от специалисти на Института за изследване на изкуствата – БАН и сътрудници от университети и музеи в страната. Обемното издание (900 стр., 1200 снимки от паметниците) е крайният резултат от проект, който се реализира за 3-годишен период с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. Ръководители на проекта са доц. д-р Емануел Мутафов и доц. д-р Александър Куюмджиев. […]
Правителството одобри 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г. Те имат за цел да създадат условия за търсене и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства, свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и др. въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната. Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в програмите цели. С изпълнението на програмите се постига преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране. В рамките на отделните [...]
Година след като Народното събрание прие единодушно Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030, отново се прави опит да се поставя въпросът дали има нужда от развитие на науката в България. Категорично заявяваме, че въпросът „дали трябва предимно в България – една бедна страна – да се развиват фундаментални изследвания“ никога не е стоял на дневен ред в Българската академия на науките. Неотдавна БАН прие Стратегия за развитие, която е в синхрон с Националната стратегия, и в която ясно се казва, че са необходими синергия и баланс между фундаментални, насочени фундаментални и приложни изследвания, включително иновационна дейност. Приложните изследвания се осъществяват на основата на развита фундаментална база и от своя страна са източник на актуални фундаментални тематики. Тази визия [...]
Институтът по математика и информатика при БАН и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 10 септември 2018 г. (понеделник) от 14.00 ч. в Мултимедийната зала на Института по математика и информатика, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 8, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема: “МАТЕМАТИЧЕСКИ МОДЕЛИ В ПОПУЛАЦИОННАТА ДИНАМИКА С ОБОБЩЕНИ ФУНКЦИИ НА РАСТЕЖ” на ТИХОМИР БОГОСЛОВОВ ИВАНОВ задочен докторант в секция “Математическо моделиране и числен анализ” на ИМИ Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика Професионално направление: 4.5. “Математика” Докторска програма: “Математическо моделиране и приложение на математиката” Научен ръководител: Проф. д-р Нели Димитрова Председател на Научното жури: Доц. д-р Петър Рашков – рецензент Членове на [...]
През юли 2018 г. научните колекции на членовете на Консорциума на европейските таксономични институции (CETAF) бяха включени в Европейската пътна карта за стратегическа научна инфраструктура (ESFRI) под името “Разпределена система от научни колекции” (Distributed System of Scientific Collections, DiSSCo). Участници в инициативата DiSSCo са 115 музеи и други институции от 21 европейски страни, съхраняващи значими природонаучни колекции. С това започва изпълнението на 12-годишна програма от четири последователни проекта, които целят интегриране на колекциите, въвеждане на единен регламент за съхранение, развитие и ползване, а също и дигитализиране на колекционните единици. […]
