Връзки с обществеността – Страница 6 – Българска академия на науките

Кръговрат на филмови идеи

Кръгла маса на тема „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще“ се проведе в рамките на 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“, Варна 2026. Събитието беше организирано от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН) по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. В дискусията участваха директорът на форума и на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров, доц. Деян Статулов, проф. Александър Донев, проф. Петя Александрова, проф. Войчех Южвяк от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, проф. Божидар Манов, д-р Росен Спасов, режисьорът на филма „Остайница“ Костадин Бонев, представителят на фонд „Евроимаж“ за България – Стефан Прохоров, програмният директор на „Киномания“ и кино „Одеон“ Христо Христозов, докторантите към сектор „Екранни изкуства“: Симеон Александър, който е и [...]

Връзки с обществеността2026-09-28T11:03:06+03:0028 септември 2026 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|

Двадесет института на БАН участваха в Европейската нощ на учените

Учени от двадесет института от всички научни направления на БАН се включиха в деветнадесетото издание на Европейската нощ на учените, която се проведе на 25 и 26 септември. На тематични щандове, наречени „Кабинети по любопитство“, изследователите представиха пред многобройна публика последните си изследвания и разработки. Събитието беше открито с видео обръщение на еврокомисаря за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов и зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов приветстваха участниците и гостите на Европейската нощ на учените. Идеята за съхранение на знанието седи в основата на БАН, каза в словото си заместник-председателят на БАН и припомни историята на основаването на Българското книжовно дружество през 1869 г. Мотото на тазгодишната Европейска нощ на учените „Науката и иновациите [...]

Връзки с обществеността2026-09-28T14:32:14+03:0028 септември 2026 г.|Категории: Избрани, Общи новини|

Сътрудничество между Института за изследване на изкуствата и Националната музикална академия

На 24.09.2026 г. беше сключено споразумение за сътрудничество между Института за изследване на изкуствата – БАН и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Документът подписаха проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, директор на института, и проф. д-р Сава Димитров, ректор на НМА. Целта на споразумението е увеличаване на ползотворните двустранни отношения между двете организации, каквито съществуват неформално и към момента. Като академични и културни институции ИИИзк – БАН и НМА имат потенциал да реализират съвместни инициативи, които развиват и обогатяват съвременната българска музикална култура и образование, популяризират актуални творчески достижения и подкрепят изявата на докторанти, млади учени и хабилитирани специалисти в областта на музиката и изследването на изкуствата. С договора се създават и разширяват възможностите за организирането на лекции и семинари, за провеждането на обучения и студентски [...]

Връзки с обществеността2026-09-25T15:27:04+03:0025 септември 2026 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|Етикети: ИИИзк|

БАН беше домакин на форум за научно предприемачество и създаване на spin-off компании

Първото издание на SCION Spin-Off Forum се проведе на 23 септември в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Форумът събра учени, предприемачи, инвеститори и представители на институции около въпроса как научните разработки могат да достигнат до практическо приложение и пазара. Събитието беше открито от съоснователя на SCION г-жа Саша Безуханова и от проф. Ина Анева, научен секретар на БАН. В приветствието си проф. Анева подчерта, че в Академията работят изследователи с изключителна компетентност, чиито постижения получават международно признание и утвърждават авторитета на българската наука. Тя посочи, че учените от БАН създават перспективни технологии и иновативни решения, способни да отговорят на важни обществени и икономически предизвикателства, но пътят от научното откритие до практическото му приложение е дълъг и сложен. Тя отбеляза, че за [...]

Връзки с обществеността2026-09-24T11:03:42+03:0024 септември 2026 г.|Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Избрани|

Завърши изграждането на първия български професионален радиотелескоп – LOFAR-BG

Въздушен поглед към завършената LOFAR-BG станция показва нискочестотните и високочестотните антени, както и изчислителния контейнер. Източник: Камен Козарев / ИА с НАО, БАН Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON). Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което се очаква в началото на 2027 г. „Завършването на българската станция LOFAR е [...]

Връзки с обществеността2026-09-24T10:24:15+03:0024 септември 2026 г.|Категории: Астрономия, космически изследвания и технологии|Етикети: ИА с НАО|

Български учени разкриват ключ към рядко генетично заболяване

Редките болести засягат 1 на 2 000 души, а това означава над 350 000–400 000 българи и поне 30 милиона европейци. Към днешна дата са идентифицирани 7 000–8 000 редки болести, по-голямата част с неизвестен произход, а над 90% от тях нямат лечение. Изясняването на молекулните механизми, стоящи в основата им, е от първостепенно значение за медицинската наука и за човешкото здраве. Схема, сравняваща ефекта на нормалния хистон H1.4 и на мутиралата му форма върху нишка от нуклеозоми. Всяка човешка клетка съдържа 30 млн. нуклеозоми (основната градивна единица на хроматина), и всяка от тях се състои от четири основни белтъка, около които е огъната ДНК. ДНК е представена със сини линии, навити около четирите белтъка (сиви кръгове). Отделните нуклеозоми са свързани с ДНК и [...]

Връзки с обществеността2026-09-23T16:32:48+03:0023 септември 2026 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот, Избрани|Етикети: Институт по молекулярна биология|