Най-старото академично издателство в света публикува книга на учен от БАН

Вече е достъпна в електронен вариант книгата Moutafov E. S. The Chora Monastery of Constantinople. Cambridge University Press; 2024, ISBN: 9781108931137, 90 рр. Монографията на проф. д. н. Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата - БАН е четвъртата от поредицата Елементи от историята на Константинопол на Кеймбридж Юнивърсити Прес. Написана е по покана от 2018 г. на редактора на поредицата проф. Питър Франкопан от Университета в Оксфорд (Пътищата на коприната: Нова история на света, 2015; Новите пътища на коприната: Бъдеще и настояще на света, 2018). Водещият британски историк кани проф. Мутафов да напише книгата за този константинополски паметник заради дотогавашните му публикации за манастира. Сред другите поканени е например проф. Албрехт Бергер от Мюнхенския университет Лудвиг и Максимилиан, който написва за поредицата [...]

Изложба „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ в ИЕФЕМ-БАН

Изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел, гостува в Националния етнографски музей на БАН до 20 октомври 2024 г. Вицепрезидентът Илияна Йотова откри експозицията, която представя примери за фалшификации от европейското Средновековие до наши дни. „Тази изложба не е обърната към миналото, изключително актуална е в наши дни, защото все още не сме намерили начините да се преборим с фалшивите новини, с дезинформацията, с лъжите, как да открояваме истината от полуистината“, заяви в приветствието си вицепрезидентът и благодари на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките и неговия директор проф. Владимир Пенчев за доброто сътрудничество. Изложбата, чието оригинално заглавие е „Fake (f)or Real”, представя [...]

Статуя на бог Хермес в античния град Хераклея Синтика

Археологически екип, воден от проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), разкри на 3 юли 2024 г. добре запазена статуя в античния град Хераклея Синтика, край село, Рупите, община Петрич. По първоначална преценка (предната част на скулптурата е все още трудно видима) тя представя бог Хермес и е била изваяна от един мраморен блок през II век сл. Хр. Статуята преживяла силно земетресение в самия край на IV век, след което била скрита в неработещ римски канал заради напрежение между езичници и ранни християни. Християнството било обявено в 380 г. за единствената разрешена религия в Римската империя. Статуята ще бъде изложена в Историческия музей в Петрич.

Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“

Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ с участието на учени от Българската академия на науките откри президентът Румен Радев в Националния дворец на културата. Българската азбука, просвета и култура и славянската писменост са вградени дълбоко в нашата държава и институционалност, отбеляза президентът. Благодарение на силата и красотата им България се съгради като държава на духа, която още преди хилядолетия се превърна в един от културните центрове на Европа, посочи държавният глава Румен Радев. Двудневното събитие е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света. Във встъпителното си слово вицепрезидентът Йотова благодари на учените от България и чужбина за отдадеността на науката за българския език, книжовност, култура, духовност. Тя подчерта [...]

Иновативен проект за 3D цифровизация на културно наследство стартира в ИЕФЕМ – БАН

Проект „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация“ стартира в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Проучванията се фокусират върху изследване и съхраняване на българското традиционно танцуване чрез най-новите достижения на съвременните цифрови технологии. За първи път в световен мащаб чрез инерционни сензорни системи ще бъдат уловени и документирани данни за движенията на група играчи на верижен танц (хоро), носители на традиционни знания. Сред основните цели на проекта е моделиране и реализация на базиран на интернет на нещата (IoT) прототип на система за 3D цифровизация на пространствено-времеви данни за движението. Предвижда се създаването на „Стандартизиран протокол за етично провеждане на 3D цифровизация на групови практики“, който ще предложи модел за архивиране, консервация и експониране с ясни и прозрачни [...]

Златен плакет на БАН за Института за балканистика с Център по тракология

Институтът за балканистика с Център по тракология на БАН (ИБЦТ-БАН) отбеляза с тържество в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията 60 години от основаването си. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – златен на директора проф. Румяна Прешленова. Наградата се присъжда за значителен принос във фундаменталните и научноприложните изследвания на историята, културата, геополитическите процеси на Балканите и по повод годишнината. През изминалите 60 години Институтът за балканистика с Център по тракология завоюва както национален, така и международен авторитет, каза акад. Ревалски в приветствието си към учените от Института. Той посочи, че ИБЦТ е бил основен двигател за изучаването на науката балканистика в Япония. Курсът, създаден по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, се провежда в университета в Осака и [...]

Go to Top