Археологическа изложба представя Слатина-София преди 8000 години

Археологическа изложба за живота на най-ранното селище в Софийското поле, създадено от първите земеделци и скотовъдци в Европа в края на VII хилядолетие пр. Хр. и обитавано повече от 500 години, беше официално открита в навечерието на деня на София в Регионалния исторически музей в столицата. Експозицията включва десетки находки, множество снимки, графични изображения и възстановки, които показват бита и духовния свят на хората, положили основите на първата европейска цивилизация. Сред акцентите са предмети от ежедневието, предмети на култа и реконструкции, свързани с живота на общността. Изложбата е подготвена по идея на археологическия екип на Слатина – София и е подредена по повод 40 години от началото на разкопките на обекта в кв. Слатина и 10-годишнината от първата експозиция в този музей, каза ръководителят на [...]

Шест института на БАН участват във втория етап на „Наследство БГ“

Заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов участва в инавгурацията на втория етап на проекта Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Събитието се проведе в Яйцето на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е водещата организация на проекта. Общо 13 са партньорите в Центъра, сред които и шест института на Българската академия на науките. „През първите седем години на проекта беше извършена сериозна научна дейност. Издадени бяха над 30 монографии, написани бяха много научни статии, част от които бяха публикувани в престижни издания. Проведохме два престижни и бутикови международни семинара – по антична нумизматика и византийска епиграфика, в които участва дори японски докторант. Това повиши стойността на ЦВП „Наследство БГ“ и на нивото на световната наука. Заедно успяхме да превърнем този център за върхови постижения [...]

ОТБЕЛЯЗВАМЕ СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, 6 СЕПТЕМВРИ 1885 Г.

На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Първата успешна крачка към осъществяването на националния идеал идва само седем години след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г., който разделя българските земи и създава препятствия пред тяхното политическо и икономическо развитие. Разкъсването на териториите, населени с българи, ражда общонародния въпрос и предизвиква масови протести на населението, което ясно и непоколебимо заявява желанието си за единение. Делото на Съединението е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавен от Захарий Стоянов. Княз Александър І застава с ентусиазъм начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и уверено се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Впоследствие категоричната победа на младата българска армия срещу сърбите в [...]

Конференция по повод 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия с участието на историци от БАН

С тържествена научна сесия Институтът за исторически изследвания и Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Историческият факултет и Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Военната академия „Г. С. Раковски“ и други национално значими научни и музейни институции отбелязват 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Официалното откриване се състоя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание доц.  Наталия Киселова и ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев. „Съединението в много отношения е исторически пример за важни и навреме осъществени решителни национални действия, които имат последствия през вековете. То носи и поуки както за политическата класа, така и за обществото ни днес. Защото [...]

Нова книга на доц. Алека Стрезова „Съединението. Дипломатическата битка за България“

Изданието е посветено на 140-годишнината от Съединението Нова книга „Съединението. Дипломатическата битка за България“ на доц. Алека Стрезова от Института за исторически изследвания при БАН разглежда през различна призма един от най-важните и героични моменти от нашето минало. На пръв поглед общата хронология на събитията е добре известна на всеки любител на историята: На 6 септември 1885 г. войските на ген. Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и свалят от власт генерал-губернатора на областта Гаврил Кръстевич. Александър І застава начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Така автономната провинция се присъединява към Княжество България, а този политически акт е защитен два месеца по-късно в Сръбско-българската война. Изданието, посветено на 140-годишнината от Съединението, ни пренася [...]

3D модели и виртуална реалност съживяват най-древния градски център в Европа Провадия-Солницата

Мащабен проект, свързан с културно-историческото наследство на археологическия комплекс Провадия-Солницата – един от най-големите праисторически обекти в България и най-древният солодобивен и градски център в Европа, стартира по инициатива на археологическия екип, ръководен от акад. Васил Николов, и се реализира от Историческия музей в Провадия. Проектът носи името „Солта на Провадия: иновативни подходи към историята на най-древното специализирано производство на сол“ и цели да „съживи“ историята на най-древния градски център на нашия континент, развивал се в периода около 4700 – 4350 г. пр. Хр., преди да загине вследствие на драстични климатични промени. В подножието на селищната могила ще бъде издигнат модерен преместваем купол – интерактивно пространство, което ще „оживява“ древността пред очите на съвременния посетител. Основен акцент в него ще бъде въздействащото представяне на различните [...]

Go to Top