Международна научна конференция „Балканите в международните отношения: от Късната античност до епохата на глобализацията“

Mеждународна научна онлайн конференция „Х Дриновски четения“ на тема „Балканите в международните отношения: от Късната античност до епохата на глобализацията“ ще се проведе на 30 и 31 март 2021 г. Организатор на този форум е Центърът по българистика и балкански изследвания „Марин Дринов“ към Историческия факултет на Харковския национален университет „В. Н. Каразин“, а Институтът за балканистика с Център по тракология и Институтът за исторически изследвания на БАН са съорганизатори. Приветствени слова ще бъдат изнесени от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, от директора на Института по история на Украйна на НАН на Украйна Валерий Смолий и от ректора на Харковския национален университет „В.Н. Каразин” Вил Бакиров. В програмата са включени над 80 доклада, които ще представят историческите връзки между Балканския полуостров [...]

Заседание на Научно жури за присъждане на образователна и научна степен “доктор”

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ съобщават, че на 12 април (понеделник) 2021 г. от 14:00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН, ул. „Московска“ 6 А, или онлайн, ако обстоятелствата го налагат, ще се проведе открито заседание за защита на дисертационния труд  на тема:  „Дигитален атлас на българския танцов фолклор. Зони на разпространение според теренните проучвания в етнохореологията“ на Ивайло Цветанов Първанов, докторант редовна форма на обучение в секция „Етномузикология и етнохореология“ по докторска програма Музикознание, музикално и танцово изкуство - Етнохолеология, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство, област на висше образование 8. Изкуства. Научен ръководител: доц. д-р Анна Щърбанова Автореферат Председател на Научното жури: [...]

Първия „Рибен буквар“ показва Централната библиотека на БАН

На 21 март се навършват 150 години от смъртта на д-р Петър Берон Три от възрожденските издания на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон се съхраняват в Централната библиотека на БАН (ЦБ-БАН). Ценните книги могат да бъдат разгледани онлайн в електронния каталог и дигиталната библиотека ЦБ-БАН. На 21 март се навършват 150 години от смъртта на българския възрожденски учител, лекар, учен и дарител. Той написва прочутия си „Рибен буквар“, когато е едва 24-годишен, като въвежда нов и революционен за времето си метод на обучение. Екземпляр от първия „Буквар с различни поучения“, издаден през 1824 г. и станал известен като „Рибния буквар“ заради рисунката на кит в него, може да разгледате тук:  http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/34412. Книгата е дарена на ЦБ-БАН от Никола Начов през 30-те години на XX [...]

125 години от рождението на композитора академик Петко Стайнов

125 години от рождението на акад. Петко Стайнов ще бъдат отбелязани през 2021 г. Инициативен комитет с председател акад. Юлиан Ревалски прие програма за честване на годишнината на големия български композитор. Незрящият майстор на тоновото изкуство е признат като един  от най-видните класици на българ­ската музикална култура. Изключителната му роля за нейното развитие се определя преди всичко от самобитното му творчество. Отбелязването на 125 г. от рождението на акад. Стайнов е съвместна инициатива на Българската академия на науките и Фондация „Петко Груев Стайнов“. Сред членовете на инициативния комитет са председателят на Съюза на българските композитори, председателят на Съюза на слепите в България, председателят на Българския хоров съюз, представители на Министерството на култура на Република България, на Столична община, на община Казанлък, видни дейци на българската [...]

Заседание на научно жури в ИИИзк

На 16 март 2021 г., вторник, от 11:00 ч. научното жури, назначено със заповед № 624-РД/16.11.2020 г., по решение на Научния съвет на Института за изследване на изкуствата, БАН (протокол № 10, т. 17/30.10.2020 г.), в състав: доц. д-р Ангел Николов, СУ; доц. д. н. Благовеста Иванова-Цоцова, ВСУ, рецензент; проф. д. изк. Елена Попова, ИИИзк рецензент; проф. д-р Емануел Мутафов, ИИИзк, рецензент; проф. д.и.н. Иван Билярски, ИИИ; чл.- кор. проф. Иванка Гергова, ИИИзк, председател на НЖ; проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, ИБЕ, ще проведе публична защита на дисертационния труд ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СВЕТОГОРСКИ ЗОГРАФИ В БЪЛГАРИЯ (1750-1850) на дисертанта на самостоятелна подготовка към сектор Изобразителни изкуства при ИИИзк доц. д-р Александър Стоянов Куюмджиев за присъждане на научната степен доктор на изкуствознанието по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства, [...]

Българската традиция за закичване с мартеница

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета. Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или [...]

Go to Top