Сребриста булка (Pluvialis squatarola) Екип от млади учени и постдокторанти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН публикува първото за България изследване чрез ДНК-метабаркодиране на хранителния спектър на дъждосвирцова птица на място за почивка по време на прелет по Българското черноморско крайбрежие. Сребристата булка (Pluvialis squatarola) гнезди в Арктика, а зимува по бреговете на Африка, като достига чак до Южноафриканската република. По бреговете на Черно море се наблюдава само по време на прелета. Местата, на които спира за няколкодневна почивка, са много важни за оцеляването на птиците, защото там те се хранят и така попълват енергийните си запаси, за да могат да продължат прелета. В изследването с водещ автор докторант Лиляна Василева е проучен съставът на храната на сребристата булка [...]

Нова публикация в международното списание European Journal of Wildlife Research съобщава за установяването на най-голямата размножителна колония на прилепи от видовете малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (Myotis emarginatus) в световен мащаб. Тя се намира в Източните Родопи, в района на гр. Маджарово. Изследването е дело на колектив от български и чешки учени с водещ автор д-р Хелиана Дундарова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Д-р Хелиана Дундарова по време на теренни изследвания Фиг. 2. Малки подковоноси от колонията при Маджарово България има богата прилепна фауна с големи колонии, установени в пещери, мини и други подземни убежища. Само малка част от размножителните колонии са разположени в сгради. По време на скорошни теренни проучвания в района на гр. Маджарово (Хасковска област) [...]

Fig 1 Graphical Abstract Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие В международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3) излезе от печат публикация на учени от Лабораторията по морска екология  (Созопол) докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море -  в  района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос. Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски [...]

Екип, ръководен от ас. Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) публикува описанието на първите фосилни останки от панцерни щуки в България в специализираното научно списание Cretaceous Research. Вкаменелостите са на около 83 млн. г. и са открити в динозавровото находище край град Трън в периода 2020–2023 г. Съавтори на ас. Владимир Николов са д-р Пламен Андреев (Research Center of Natural History and Culture, Qujing Normal University, China), студентът по геология Георги Войков (Софийски университет) и доц. д-р Дочо Дочев (Софийски университет). Изследваният фосилен материал включва 9 зъба и 3 люспи на панцерни щуки открити в Трънско са едни от малкото в Европа, които са по-стари от 80 млн. г. и за момента бележат най-източната точка от разпространението на тези риби в рамките [...]

Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън се проведе от 2 до 10 август 2024 год. Екипът с ръководител доц. Латинка Христова включваше ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт „Страшимир Димитров“ на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов. В резултат на извършените от екипа дейности бяха събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на НПМ-БАН, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 [...]