Избрани – Страница 3 – Българска академия на науките

Нов фосил запълва празнина в човешката еволюция: Изглежда, че най-старият човешки прародител е от Балканите

Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (България), Аристотеловия университет в Солун (Гърция), уиверситета в Тюбинген (Германия) и Университета в Торонто (Канада). Придвижването на два крака отдавна се смята за ключова придобивка в човешката еволюция и едно от най-характерните качества на човека. Досега изследователите смятаха, че първите представители на еволюционната линия на човека са от Африка и че придвижването на два крака се е появило там между 6 и 7 милиона години. Но новооткритата бедрена кост от палеонтологичното находище Азмака, Чирпанско (България), описана в статия, публикувана на 4.03.2026 г. в научното списание „Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments“, има безспорни характеристики на двуного същество, човешки [...]

Връзки с обществеността2026-03-04T16:28:09+02:004 март 2026 г.|Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Избрани|Етикети: Национален природонаучен музей|

Трети март 2026 г.

На 3 март 2026 г. България чества 148 години от своето Освобождение. Този факт, сам по себе си добре познат на всички българи, предоставя повод за достойно общонационално тържество, независимо от разнопосочните съвременни оценки. През 1878 г. българският народ получава свободна държавност в резултат от действието на международни сили и фактори, много по-мощни от собствените му възможности. „Източната криза“, започнала през 1875 г., се оказва възел от заплетени противоречия на множество големи и малки нации, в който е заложена и съдбата на нашите земи. През април 1877 г. руският император Александър II, подкрепен от Румъния, повежда война срещу Османската империя. Същевременно възрожденските българи дават своя принос с достойнство и според силите си за извоюване на своята свобода. Без тяхната воля за самостоятелност, ярко проявена и [...]

Връзки с обществеността2026-03-02T16:11:37+02:002 март 2026 г.|Категории: Избрани|

Национален призив „150 години Априлско въстание: Памет, единение и бъдеще“

Българската академия на науките (БАН) официално инициира създаването на Академичен организационен комитет, който да послужи като център за научна и организационна координация на нашите инициативи по повод 150-годишнината от Априлското въстание (2026 г.). С напредване на времето и поради нарастващия интерес към нашата институционална инициатива обаче се стигна до убеждението, че планираното в столицата и страната е фрагментарно, закъсняло и не рядко формално. Определянето на 19.04.2026 г. за ден, в който ще се проведат предсрочни парламентарни избори, също измества фокуса на обществото към злободневието на социума ни, а той трябва да е насочен предимно в периода 20.04.-26.04. към подвига и саможертвата на нашите предци. Наш дълг е да концентрираме вниманието на българите в страната и по света върху значимото и в периода на избухване на [...]

Връзки с обществеността2026-02-25T14:17:11+02:0025 февруари 2026 г.|Категории: Избрани|

БАН отдава почит на Апостола на свободата

Представители на Управителния съвет на БАН и служители отдадоха почит към делото на Васил Левски. На паметника на Апостола на свободата бяха поднесени цветя по повод 153-годишнината от трагичната му гибел. Възпоменателна церемония-поклонение пред Паметника на Апостола е организирана в 18:00 часа от Столична община, Софийската Света Митрополия и общобългарски комитет „Васил Левски“. От името на ръководството на Българската академия на науките ще бъде поднесен венец. Васил Левски е вярвал, че националното освобождение върви ръка за ръка с просветата и науката, поради което подкрепя финансово и е сред първите дарители на Българското книжовно дружество (предшественик на БАН), основано през 1869 г.. Документ, запазен в архивите (т.нар. Кондика), показва, че той дарява за благородното начинание 22 франга и 70 бани на 3 януари 1870 г., за [...]

Връзки с обществеността2026-02-19T14:27:38+02:0019 февруари 2026 г.|Категории: Избрани|

БАН започва поредица инициативи, посветени на 150 г. от Априлското въстание

Тържествено събрание „Идеологията на Левски“ се проведе в Академията Българската академия на науките започва поредица от важни инициативи, посветени на предстоящата 150-годишнина от Априлското въстание. Предвидените изложби, конференции, дискусии ще продължат до края на юни. Тържественото събрание на тема „Идеологията на Левски“ е първото от събитията, което се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. В навечерието на 153-годишнината от гибелта на Апостола на свободата четирима учени и общественици акад. Иван Гранитски, проф. Ивайло Христов, Васил Василев - председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и чл.-кор. Атанас Семов говориха за най-важното от идеологията на Левски, за заветите на Васил Левски и поуките от тях. Идеологията на Васил Левски и неговата стратегия за национално и социално освобождение вълнуват вече повече от век историци, изследователи и [...]

Връзки с обществеността2026-02-18T13:14:43+02:0018 февруари 2026 г.|Категории: Избрани, Културно-историческо наследство и национална идентичност, САЧК|

Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи през 2026 г.

Институтът по астрономия с НАО предлага възможности за участие в изграждането му чрез летен стаж за студенти, докторанти и млади учени До края на 2026 г. България ще завърши изграждането на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив). Това е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход е разширяване с допълнителни станции в Италия и в България през т. г. Изследванията на Вселената с радиотелескопа LOFAR, чиято централа е базирана в Нидерландия, обхващат научни области като слънце и космическо време, изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите [...]