Развитието на българската икономика има сходни въпроси и проблеми със страните от Югоизточна Европа, свързани с интеграцията в ЕС и глобалния свят. Това заяви проф. д-р Александър Тасев при откриването на Международната научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: Реалности и перспективи“. Двудневният форум се организира от Института за икономически изследвания на БАН и е посветен на 70-годишнината от неговото създаване.
За конференцията са подготвени 86 доклада, 20 от които са на чуждестранни икономисти от Румъния, Полша, Северна Македония, Украйна, Турция, Алжир, Сърбия и Черна гора. Общо днес и утре ще бъдат разгледани 5 тематични направления: макроикономически измерения на икономическото развитие, икономическа и финансова интеграция в ЕС и участието в световната икономика, пазар на труда и социални политики, регионално и секторно развитие, екология и устойчиво развитие, и фирмата на XXI век.
Международната конференция започна с пленарен доклад на доц. д-р Виктор Йоцов, проф. д-р Победа Луканова, доц. д-р Григор Сарийски и гл. ас. Недялко Несторов от ИИИ – БАН на тема: „Макроикономически параметри на развитието на българската икономика“. Един от основните изводи в него е, че в българската икономика се натрупват структурни дисбаланси, които пораждат рискове, свързани със силната й зависимост от влошаващата се външна среда. Налице са вътрешно обусловени предпоставки за забавяне и свиване на икономическата активност в страната и забавяне на реалната конвергенция, поради структурни проблеми, коментира доц. д-р Виктор Йоцов.
Авторите на доклада проследяват развитието на българската икономика в последните 12 години и извеждат 8 предизвикателства пред нея. Такива са: нарастваща й зависимост от динамиката на европейската икономика; ниският, неустойчив и небалансиран икономически растеж; критично ниските вътрешни и чуждестранни инвестиции и приоритетното им насочване към нетъргуемия сектор на икономиката, свиване на фирмената печалба и разполагаемия доход за инвестиране и слаба кредитна активност в нефинансовия сектор. Към тях екипът икономисти от БАН добавя и намаляването на заетите лица и влошаването на отрасловата структура на заетостта, натрупването на значителни задължения в държавните предприятия, общините и нереформираните сектори с преобладаваща държавна собственост, както и неяснотите около включването ни към еврозоната.
Икономическата активност през следкризисното възстановяване беше основно задвижвана от външното търсене и публичните инвестиции под формата на средства от европейски програми при ниски частни инвестиции в страната и по същество отказ от провеждане на съществени структурни реформи за подобряване на ефективността в публичния сектор, подчертават авторите на доклада. Ето защо като стратегия за туширане на негативните ефекти от икономическото забавяне, те препоръчват реформи, които да позволят на икономиката ни да посрещне предизвикателствата на глобалното и европейско икономическо забавяне и възможната нова рецесия. Учените предлагат в рамките на конференцията да се дискутират въпроси, свързани с корпоративно управление на държавните предприятия, събираемостта на приходите, ефективността на публичните разходи, качеството на образователната система у нас, както и достъпът до здравни услуги и повишаване на пригодността за заетост на групите в неравностойно положение.
