На 8 юни в зала „Професор Марин Дринов“ в БАН се проведе научен семинар под надслов „Завръщането на Борис Йоцов“ – посветен на учения славист, критик, литературовед, редактор на сп. „Родина“, член-кореспондент на Българска академия на науките. Борис Йоцов е интелектуалец, който прави избор между високата научна кариера и политиката и този избор го превръща в трагическа личност – разстрелян е през 1945 г., след издадена от Народния съд смъртна присъда, заради участието му като министър на Народното просвещение (1942–1945) в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов.

 Семинарът откри доц. д-р Елка Трайкова – научен секретар на направление „Културноисторическо наследство и национална идентичност“ в БАН. В словото си тя обобщи отговора на въпроса „Кой е Борис Йоцов?“, представяйки го като ерудиран университетски учен и литературен историк, който умело синтезира документалните факти с европейските концепции в хуманитарната наука. Пленарните доклади на проф. Румяна Дамянова от Института за литература и проф. Михаил Неделчев от Нов Български университет, представиха проф. Б. Йоцов като един от най-значимите български учени слависти на ХХ в. и очертаха основните насоки на неговото изследователско дело.  

Изнесените доклади анализираха различни тематични полета от богатото литературноисторическо и публицистично творчество на Б. Йоцов. Те визуално бяха допълнени от филма „Завръщането на Борис Йоцов“. Екипът на филма – режисьорът Людмил Августинов, съвместно с учени от Института за литература – проф. Румяна Дамянова, гл. ас. Андриана Спасова, ас. Николай Желев, и от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – доц. Светла Страшимирова и доц. Добромир Григоров, възстановява научното наследство и възвръща паметта за творческата участ и житейската драма на един от най-значимите изследователи на българската литература, на славянството и на славянската словесност – проф. Борис Йоцов.

Поставените акценти в научния форум и във филма очертаха изследователското и творческото усилие делото и името на Борис Йоцов да излязат от дълголетната забравата, за да се очертае не само културното богатство на  неговите литературноисторически текстове, но и високата им, непреходна научна стойност.