Кампус „Гео Милев“ – най-новият лабораторен комплекс на БАН, беше открит на официална церемония днес. Кампусът  притежава уникална за страната научна инфраструктура, разпределена в 20 новосъздадени и 10 обновени лаборатории. 13 от новосъздадените лаборатории са разположени в реконструирания и модернизиран блок 29, част от Научен комплекс 1 на БАН.

Обновяването на инфраструктурата е реализирано по проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ с финансиране от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Създаденият лабораторен комплекс предоставя необходимите условия  за провеждане на фундаментални и приложни изследвания с цел  подпомагане прехода на България към зелена, енергоефективна и кръгова икономика.

Този проект е най-мащабен и с най-голям капацитет от всички центрове за върхови постижения, каза на откриването председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. С реализацията му доказахме, че учените в България могат да се обединят и да работят заедно в името на това да се получат добри научни резултати, допълни той. В проекта участват  дванадесет научни звена на БАН с координираща организация – Институт по обща и неорганична химия.

Министър-председателят акад. Николай Денков присъства на официалната церемония и поздрави учените за постигнатото по проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. Той припомни, че преди десет години Академията не разполагаше със съвременна апаратура за научни изследвания. Ако не променим подхода към учените, тези лаборатории ще останат празни, каза акад. Денков и допълни, че се ангажира да работи за това.

Сред гостите на откриването бяха министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, зам.-министърът на онивациите и растежа проф. Георги Ангелов, Бойко Благоев – ръководител на представителството на ЕК в България и др.

През петгодишния период на изпълнение на проекта дейността на изследователите от кампус „Гео Милев“ е насочена към разработването на иновативни технологии за получаване, пречистване и съхранение на водород; за улавяне на въглероден диоксид (СО2), за замяна на литиево-йонните батерии с по-безопасни и безвредни батерии; за пречистване на въздух, почви и води чрез каталитични и сорбционни технологии; за използването на отпадъчни продукти и тяхното реинтегриране в нови произвоства; за получаване на технологично важни материали чрез екосъобразни технологии. Постигнатите резултати са публикувани в международни научни списания с висок импакт фактор, които попадат в топ 10% на класацията Web of Science. Седем от учените в Лабораторния комплекс на БАН са сред първите най-добри учени в света съгласно класацията на Станфордския университет.