Изтъкнатият италиански палеославист и българист проф. Алесандро Мария Бруни беше удостоен от председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева с диплом за чуждестранен член на Българската академия на науките. Церемонията се проведе днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. За мен е огромна чест и приемам избирането ми не само като най-висока оценка за научния ми принос, но и като стимул да продължавам изследванията си заедно с българските колеги, за да има още по-голямо развитие на тази много важна дисциплина – старобългаристика или палеославистика, каза с благодарност проф. Бруни. Тази подкрепа от страна на Академията е много важна за развитието на международното сътрудничество, подчерта той.
Събранието на академиците избра проф. Алесандро Мария Бруни за чуждестранен член на БАН на заседанието си на 19 юни. Председателят на отделението „Изкуства и изкуствознание“ на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) акад. Светлана Куюмджиева представи проф. Бруни. Той работи в областта на византийската и славянската палеография, кодикология, текстология, историческа лингвистика и химнография, както и в областта на грузинологията. Професор е в университета „Ориентале“ в Неапол – днес най-големият италиански център за изучаване и изследване на чужди езици и култури.
Големите му научни приноси специално в областта на българистиката могат да се систематизират в четири основни направления: изучаването на словата на един от най-авторитетните средновековни автори и Отци на Църквата, Григорий Богослов (ок. 330 – ок. 390); старобългарските преводи на библейски книги, предназначени не за богослужебна употреба, а за индивидуално четене; в изследването на най-ранната известна засега химнографска книга, която има широко разпространение до XII в. в източнохристиянския свят и въвеждането на неизползван досега методологически подход в проучването на старобългарските текстове.
По повод тържественото връчване пред САЧК, в присъствието на посланика на Италия Н. Пр. Марчело Апичела, проф. Бруни изнесе лекция на тема „Старобългарските преводи и Европейската култура“.
