Заседание на Форума за борба с лъженауката на тема „Лъженаука и борбата с нея“ се проведе на 28 март в зала „Проф. Марин Дринов“. В отделни доклади акад. Иван Загорчев и акад. Христо Цветанов представиха съвременния поглед върху научната етика и оценка на научната продукция, както и огромната вреда от появата на маргинални списания, фалшиви публикации и други прояви на псевдонауката. Проф. Евгени Семков  разкри погрешната същност на редица лъженауки, паразитиращи около съвременната астрономия.

Лекторите направиха анализ на проблема с измамите в науката, който се разраства и вече е световен проблем.

“Лъженауката (псевдонауката)” е противоположното на “науката”; тя е съвкупност от идеи и твърдения, които не са получени и аргументирани по научен път. Лъженауката претендира за научна достоверност, но не използва научни методи.

Характерно за псевдонауката е наличието на система от свързани представи и вярвания. При псевдоучените фалшифицирането и фабрикуването на данни се превръща в логична система, която кристализира в “убедителна” хипотеза. По този начин псевдонауката наподобява истинската наука и успява понякога да заблуди научната общност, включително взискателните рецензенти и редколегии на международни списания с висок импакт-фактор. Псевдонаука често се генерира от учени с друга професия – физик прави “откритие” в биологията, а биолог “открива” „активираната вода“. Използват се изфабрикувани нови думи и понятия, като напр. ”Biocosmic energy”, “Water memory”.

Псевдонауката може да бъде необикновено опасна, тъй като прониква и в политическата система, в образователната система, в здравеопазването, в религиозното мислене (фанатизъм, нетолерантност, война), в средствата за комуникация.

Биомедицинските науки и теми са особено чувствителни към прояви на мошеничество, тъй като засягат здравето и живота на хората. Поради това псевдонаучни теории и практики в тази област често могат да имат фатални последици. Към биологическите и биомедицински псевдонауки и практики се отнасят “хомеопатията”, “паметта на водата“, ”уринотерапия”, “Лисенковата биология” и “квантовата медицина”.

Разграничителната зона между наука и лъженаука невинаги е тънка линия, а по-скоро преходна „сива“ зона на несигурност, или паранаука. Паранаука представлява поле на изследвания, засягащи феномени, които се смята, че са извън сферата на научните проучвания, или за които не съществуват научни обяснения. Включва също и  неприемливата за научната общност „алтернативна наука“. Понякога някои паранаучни практики, основани на хилядолетен опит или на изпреварили времето си отхвърляни хипотези, могат да прераснат в наука, когато бъдат доказани с научни методи – напр. билколечение.

Специално внимание на форума беше отделено на неетично поведение при научните изследвания и други неприемливи практики при осъществяване или рецензиране на научни изследвания или при докладване на резултатите им:

  • Изфабрикуване – измисляне на резултати и регистрирането им като достоверни;
  • Изопачаване – подправяне на научноизследователски материали, оборудване или процеси или подменяне, пропускане или премълчаване на данни или резултати без основание;
  • Присвояване (плагиатство) – използване на работата и идеите на други хора, без да се отдаде дължимото на тях, като се нарушават правата на първоначалните автори.

Възникнал е нов феномен с т.нар ”хищнически списания”. Характерно за тях е обещанието за бързо публикуване, с избягване на рецензиране, но със заплащане на такса. Изпращат се покани по електронна поща за участие в редакционен съвет или за рецензия, приемат се реклами. Обичайно липсва ISSN номер и  тези списания не са включени в утвърдени бази данни като Medline, Scopus, Web of Science.

 Популярният напоследък открит достъп до списания “Open access” е само начин за достъп, а не бизнес модел и в тези случаи не трябва да се избягва строгата научна проверка на  публикациите. Идеята за “Open access” ускорява създаването на „маргинални списания“, за публикуване на фалшиви резултати в “свое” списание, което носи и доходи.

Наблюдава се и бум на фалшиви конференции, при които се избягва рецензиране на постъпилите предложения за доклади и постери, така могат да се представят работи, отпечатани в “хищнически” списания. Тези конференции се представят за международни, с много широка програма, липса на точна информация за контакт с организаторите, а таксата е необичайно висока.

В докладите бе разгледан и въпросът за наукометрията, която  дава  количествени показатели на научната дейност и може да се използва за количествено сравнение на списания, статии и учени, но не и за преценка на качеството на статиите, стойността на дадено списание за науката и обществото, както и за личния принос на даден учен в колективни публикации. При използване на наукометрични данни трябва да се използват само  достоверни, доказани и общоприети бази данни. През последните 10 години има сериозна критика към използването само на цифровите данни за кариерно развитие на учените,за одобряването на проекти и пр.  В този дух е и решението на Европейската асоциация на академиите на науките (ALLEA) от 2022 г. в което се дава  превес на рецензиите при преценка на научното качество на кандидатите за научна длъжност,  при това  следва да се изключва ползването на  импакт-фактора на списанията и, че трябва да се прави задължителен анализ на цитиранията.

Проблемът с измамите в науката (лъженаука) е световен проблем и  затова учените, докторантите и студентите трябва да бъдат информирани за това!

Участниците във форума излязоха с предложение за въвеждане на задължителен курс по научна етика за докторанти. Беше отправен призив за публично изобличаване на появили се измами в научната сфера и за  публикувани фалшиви научни резултати.