„ВСЕКИ ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД НЕ Е ПОСЛЕДЕН, А ПОРЕДЕН“ – Трима историци устроиха вълнуващ празник на историческата наука
Далеч преди обявения час Литературният клуб „Перото“ на НДК се оказа тесен да побере публиката на вчерашната премиера на научния сборник „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ (Книгомания, 2025, 312 стр.). Кокетният том на утвърденото професорско трио Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович, издържан в традициите на европейския научен дебат, поднесе поредния повод за размисъл в научните среди, без да намалява широкия читателски интерес.
Обзорът на проф. Милко Палангурски от БАН умело очерта границите на „санстефанизма“, премина през политиката към Проливите на Великите сили; очерта т.нар. „Общонароден въпрос“, създаден от Берлинския договор. Бяха засегнати опитите за обединение от 1880 г.; подчерта се преходът от намерение за освобождение на всички български земи към съединение с Източна Румелия, като се изясни защо процесът няма възможност да се повтори и в Македония. Преминавайки през темата за княз Александър I като убеден предводител на мирната революция, Палангурски повдигна актуалния въпрос дали при Източна Румелия говорим за „съединение“ или „поглъщане“, като в дебата активно се включиха и част от гостите.
Проф. Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“ разгледа стратегическата роля, която Петербург предвижда за българската войска и за новоосвободеното княжество въобще в бъдещия сблъсък на Великите сили и на театъра на военните действия. С редица аргументи и факти бе защитена тезата, че основна причина за големия сблъсък между София и Петербург, набиращ сила още в навечерието на Съединението, е намерението на Русия да ползва България като плацдарм за политиката си, нейния княз като имперски наместник, а българската армия като придаден към руската войска балкански корпус. Дългогодишният изследовател на армията и службите за сигурност подплати тезата си с въздействащи цитати и факти с препратки към съвремието.
Интересна гледна точка към мирната революция в Пловдив предложи проф. Петър Стоянович, според когото Съединението се превръща в единствения изход за държавния глава, за да се спаси от двустранен натиск. Както в политически, така и в личен план Александър е убеден, че единствената възможност за разсичане на Гордиевия възел е, като пред българската нация, но и пред Великите сили се направи една бляскава, голяма и исторически значима стъпка, каквато се оказва Съединението от 1885 г. За Александър обаче тази революция се оказва залог за политическия му залез, а в личен план не донася търсеното удовлетворение, но по грандиозен начин преплита личната му съдбата с националната и му гарантира място в националния Пантеон.
Публиката, сред която се разпознаваха множество историци, общественици, хора на изкуството и почитатели на авторите, си запази правото за множество въпроси, превръщайки премиерата в истинска духовна среща. „Достоен отглас на днешния 2 юни“, обобщи почетният гост, зам.-председателят проф. Емануел Мутафов, „в който БАН за моя радост запази името си на място за дебат и оценка, защитило симбиозата между традиция и новаторство“.
