Национален природонаучен музей

Националният природонаучен музей (НПМ-БАН) има двояка функция: от една страна той е научна институция, в която работят водещи специалисти в областта на класическите естествени науки и експертен център в областта на природозащитата, от друга – представлява културно и образователно средище с национално значение, представящо пред обществото знанията за природата. Това е най-старият музей в България и най-богатият природонаучен музей на Балканите.

НПМ-БАН е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света.

Научноизследователска и приложна дейност

Главни изследователски цели са изучаването на природата, на еволюцията на организмите и опазването на природното биоразнообразие. Не случайно приоритетните направления за НПМ са фундаменталните проучвания в областта на класическите природни науки и природозащитните изследвания. Ето защо развиваните научни направления в музея са:

  • таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на животните;
  • еволюция на фосилните бозайници и птици;
  • палеоантропология;
  • флористика;
  • минералогия.

НПМ се явява национален център по биоспелеология и проучване и опазване на прилепната фауна, както и основно изследователско звено в областта на ентомологията, археозоологията и палеонтологията на гръбначните животни. В НПМ биват обучавани студенти и докторанти във всички посочени области.

Днес НПМ-БАН е единствен или основен изследователски център за България в областта на биоспелеологията и проучване и опазването на прилепната фуна, ентомологията, палеонтологията на гръбначните животни и археозоологията. В музея като научен център са създадени нови направления на изследвания в България като палеоорнитология и костна морфология на птиците със създаване на първата орнито-остеологична колекция в България (една от значимите в Европа) и изследване еволюцията на бозайната мегафауна, хоминидите и на палеосредата им на живот.

Наред с научната и експертната дейност се развива и музейната, свързана с поддържане на експозицията и обогатяване и обработване на научните колекции, възлизащи на почти 1.5 млн. единици. С това НПМ-БАН осъществява своята образователна и популяризаторска мисия. Годишно музеят се посещава от около 50000 (в някои години до 115000) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти, ученици и деца. Наред с научната се извършва и активна музейна дейност по поддържане и развитие на експозицията и обогатяване на научните колекции, които са представителни за страната. Организират се временни тематични изложби по различни поводи.

Учените от НПМ-БАН са открили и описали над 340 нови за световната наука видове и родове съвременни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни, както и растения от цял свят. Между тях са единствената фосилна птица носорог от Европа – ново семейство за изкопаемата фауна на континента, най-древните в света белоглави лешояди, нови родове изкопаеми хищници и гигантски нечифтокопитни животни от Балканите и Централна Азия, надродовата група подземни бръмбари Lovriciina и мн. др.

Организирана и проведена от НПМ-БАН е и първата международна палеонтологическа експедиция в България 1985-1987 г., българо-френски разкопки на плиоценското находище край с. Дорково, Западни Родопи. Днес находището се приема за репер за началото на плиоцена и континенталната фауна и природа от това време в Източна Европ. Дорково е и най-богатото находище на мастодонта Anancus arvernensis в света. През 2013 г. бе завършена експозицията на палеонтологически музей край Дорково, която представя чрез диорама, скулптурни възстановки на древни животни, имитация на разкопка, експонирани фосили и нагледни материали природната обстановка преди 5 млн. год. на Балканите. Концепцията на експозицията е създадена от учените в НПМ-БАН. Музеят бе открит тържествено от Президента на Р. България през септември, 2013 г.

Учените от НПМ-БАН са постоянно търсени като експерти на национално ниво в областтана природозащитата. Те участват в национални проекти и комисии, предоставят своята квалификация и знания в помощ на държавни органи, сродни научни институции у нас и в чужбина.

НПМ-БАН е национален център по прилагане на Вашингтонската конвенция по международна търговия с видове от дивата флора и фауна (CITES). Музеят е едната от двете научни институции, разработила последното издание на Червената книга на България. Учени от музея са участници във всички етапи от изграждането на европейската природозащитна мрежа Натура 2000 в България. Той е сред водещите национални институции по мониторинга на биологичното разнообразие.

Характерна и особено активна е научно-експедиционната дейност на специалистите от музея, която има голям научен принос и обществен отзвук. Проведени са зоологически изследвания в почти всички континенти и в много райони на света – Хималаите, Куба, Мексико, Китай, Монголия, Турция, Индонезия, редица Африкански страни, Корея, Южна Америка, Нова Гвинея, Европа и др. Събраните материали са част от фондовете на музея и са допринесли значително за изучаването на фауната на десетки страни в цял свят. През 1983 г. е проведена най-мащабната експедиция на НПМ-БАН – комплексната зоологична експедиция в Мозамбик. Организирана е изцяло от музея и е проведена с решение на Президиума на БАН. Тя донася около половин тон научни колекции от корали, кожи и скелети на едри бозайници, спиртни препарати от земноводни и влечуги и безгръбначна фауна. Въз основа на тези колекции е описан нов за науката род и вид полутвърдокрило насекомо и два нови вида за Мозамбик едри бозайници. Няколко експедиции, проведени в Азия през 1984 – 1995 г. са организирани и ръководени от сътрудници на музея.

Към НПМ-БАН функционират и:

Център за изследване и защита на прилепите (ЦИЗП) –  занимава се с проучване на разпространението и биологията на всички видове прилепи в България, популяризиране на тяхното значение, разработване на планове и стратегии за тяхната защита и управление на значимите местообитания. По инициатива на учените от Центъра за изследване и защита на прилепите към музея от 1997 г. ежегодно се отбелязва Международната нощ на прилепите. Ръководител: Боян Петров

Изследователски център по биоспелеология, в който се изследва подземната фауна, описването на новите видове и каталогизирането на животните, живеещи в пещерите от тяхното улавяне, пренасяне до лабораториите и разпределяне до определянето и публикуването на резултатите. Ръководител: д-р Петър Берон

Образователна дейност

Докторантски програми
В музея се реализират докторантски програми в 2 направления (последна акредитация и по двете програми е с максимални оценки за периода от 16.11.2015 г. до 16.11.2021 г.)

  1. Докторска програма по научна специалност „Зоология” (10602)
  2. Докторска програма по научна специалност „Ентомология” (10614)

Други образователни инициативи
От 2012 г. НПМ-БАН осъществява активна образователна и популяризаторска дейност. Чрез публично-частно партньорство се провеждат образователни програми за деца през цялата година. Учените от музея ръководят стажантски програми по биология, с което дават възможност на студенти от различни специалности, свързани с биологията и опазването на околната среда, да придобият професионален опит за работа на терен, с научните колекции или в експозиционните зали.

Контакти

Работно време

От понеделник до неделя

10:00 — 18:00 часа

Билети се продават до 17:00 ч.

Музеят работи всеки ден с изключение на 1 януари, 3 март, Великден (православен), 25 декември.

Международни отношения

Новини

Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

четвъртък, 28 януари 2021 |Коментарите са изключени за Два от институтите на БАН започват дигитализиране на научните си колекции в съвместен проект

С онлайн среща на екипа започна изпълнението на първия етап от проекта „Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)“. Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей [...]

Палеонтологичният музей „Димитър Ковачев”, филиал на Националния природонаучен музей-БАН навърши 30 години

сряда, 9 декември 2020 |Коментарите са изключени за Палеонтологичният музей „Димитър Ковачев”, филиал на Националния природонаучен музей-БАН навърши 30 години

Палеонтологичният филиал на НПМ-БАН https://www.nmnhs.com/palaeontological-museum-in... е създаден през февруари 1990 г. с тристранен договор между БАН, НПМ-БАН и община Асеновград по инициатива на проф. Николай Спасов, тогава научен сътрудник към музея. За основа е послужила [...]

Онлайн открито заседание на научно жури в НПМ – БАН

сряда, 18 ноември 2020 |Коментарите са изключени за Онлайн открито заседание на научно жури в НПМ – БАН

Националният природонаучен музей при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 30 ноември 2020 г. (понеделник) от 14.00 часа ще се проведе онлайн открито заседание на Научното [...]

Учени заснеха редки кадри на северния подвид на тръстиковата котка

вторник, 8 септември 2020 |Коментарите са изключени за Учени заснеха редки кадри на северния подвид на тръстиковата котка

Фотокапани уловиха редки кадри, на които се вижда Felis chaus chaus , северния подвид на тръстиковата котка (или блатния рис) в Корчайския и в Турянчайския резервати, (Северен Азербайджан). Фотокамерите са поставени в рамките на съвместно изследване на [...]

Уникален череп на махайродус, описан от френски и български учени, с принос в изучаването на емблематичната котка

вторник, 21 април 2020 |Коментарите са изключени за Уникален череп на махайродус, описан от френски и български учени, с принос в изучаването на емблематичната котка

Детайлното описание  е публикувано на 16 април 2020 от проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Националния музей по естествена история в Париж и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН в известното палеонтологическо [...]

Нов човешки прародител, открит в Германия променя представите за човешката еволюция

четвъртък, 7 ноември 2019 |Коментарите са изключени за Нов човешки прародител, открит в Германия променя представите за човешката еволюция

Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и [...]