Влияние на промените в земеползването и стопанисването на горите върху акумулацията на въглерод в планински екосистеми

Проектът цели да се установи до каква степен и как се променя функционирането на планинските екосистеми след изменения и при различна интензивност на земеползването,  посредством комплексно характеризиране на основните фактори или т.нар. „движещи сили“ за глобалните промени в околната среда, каквито са измененията в климата и човешкия фактор, теренна верификация, лабораторни анализи и прилагане на математически модели.  Фокусът на изследванията попада върху динамиката на въглерода в планински гори, ливади и пасища, и промените, които настъпват вследствие залесявания, провеждане на горско-стопански и селскостопански мероприятия с различна интензивност. Целта на работата е от изключително голяма важност предвид необходимостта от подпомагане с научно-обосновани резултати на два важни документа – Протокола от Киото и свързаните Национални Докладвания за ПГ в сектор Земеползване, промени в земеползването и гори, и изпълнение на Стратегията за опазване на биологичното разнообрзие и оценка на капацитета на екосистемите да предоставят т.нар. екосистемни услуги.

Планинските райони в Европа заемат около една трета от територията и 17% на населението живее именно там. Те са отнесени към т.нар. необлагодетелствани райони и при наблюдаваните глобални промени, с промени в земеползването и стопанисването, увеличаване на пустеещите земи, и очакваното повишаване на летните температури и промени в режима на валежите, функционирането на екосистемите се променя, а оттук и предоставянето на  екосистемните услуги, които се явяват преки и непреки ползи за обществото.

За осигуряване на непрекъснатост в предоставянето на регулиращи екосистемни услуги от планинските екосистеми е наложително правилно планиране на териториите и ползването им.

Обект на изследване бяха планински ливади, пасища и различни типове гори във високопланинските райони на Средна Стара планина, Рила, Родопите и Алпите. Работата на екипите следваше интердисциплинарен подход и включваше множество теренни експерименти, обработка на проби за анализи и анализи в лабораториите на българския и швейцарския институт – определяне на елементен състав, радиовъглеродно датиране, интерпретация на получените данни, моделиране и прилагане на ГИС и дистанционни методи.

Благодарение на изпълнението на проекта се затвърди установеното ползотворно партньорство между ИГ-БАН и Институт Agroscope.

След изпълнението на проекта по БШПИ участниците в него могат да прилагат съвременни методи при анализа и интерпетацията на данни от планинските екосистеми, включително и разработване на модели на динамиката на въглерода при изменения на климата. Прилагането на натрупаните бази данни са в пряка връзка с Докладванията на страната във връзка с протокола от Киото, в сектор Земеползване, промени в земеплзването и гори и във връзка с опазване на биологичното разнообразие и предоставянето на екосистемни услуги в планинските територии.

Младите учени в проекта придобиха опит и квалификация в прилагането на иновативни подходи във фундаменталната почвоведска и горскостопанска наука с пряко приложение в практиката. Натрупаха опит за дискусии и обмен на знания с колеги от чужбина, създадоха нови контакти и база за надграждане. Участваха и представяха проекта и резултатите от него на международни форуми.

Проектът популяризира важната роля на научните изследвания за правилното управление и стопанисване на планинските екосистеми във връзка със смекчаване на измененията в климата. Планинските гори, ливади и пасища бяха представени пред различни заинтересовани страни – общински и регионални структури, НПО, агенции и др.- от гледна точка високият им потенциал за  осигуряване на регулиращи екосистемни услуги и акумулация и съхранение на въглерод.

Съвместната работа на българо-швейцарския екип по проекта допринесе за повишаване на конкурентноспособността на приложната почвоведска наука в екологичните изследвания на планинските райони на Европейско ниво. Бяха подготвени млади изследователи – 2 докторанта и 2 млади учени от България и 1 пост-докторант от Швейцария. Благодарение финансирането на дейностите по проекта те получиха възможността да работят на високо научно и технологично ниво, да заучават нови методики за изследвания, да комуникират и да обменят идеи, да трупат опит, да презентират и публикуват, да прилагат иновативни подходи в работата си. Проектът спомогна за изграждането на капацитет у младите хора за научна работа, което гарантира създадената основа за достигане на върхови постижения при бъдещата им работа.

Получените фундаментални знания бяха „преведени“ и „трансферирани“ към управленците – за осигуряване на устойчив растеж и на непрекъсност в осигуряването на услуги и ползи за обществото от планинските екосистеми, а резултатите от проекта се използват в националната инвентаризация на ПГ. И процесът на сътрудничество няма да спре дотук, той продължава, тъй като се основава на установените прекрасни връзки с Швейцарските колеги и на получено признание от широката Европейска общност.