Брюксел, 4 септември 2025 г. – Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC) публикува днес подробен доклад за алтернативите на месото. Тъй като ЕС обмисля Стратегия за протеините, за да подкрепи устойчивите хранителни системи, в доклада се разглежда бързоразвиващият се свят на алтернативите на месото – от протеини на растителна основа и от насекоми до микробна ферментация и култивирано месо.

Докладът предлага на създателите на политики научно обоснована пътна карта за постигане на баланс между ангажиментите, свързани с климата, общественото здраве и устойчивостта на хранителната система. Политическите рамки, обаче, изостават от научното и технологичното развитие.

„ЕС трябва да действа сега, ако иска да изпревари прехода към протеини, да осигури продоволствена сигурност и да изпълни целите си в областта на климата и биоразнообразието. Той трябва да създаде политики, които да подкрепят иновациите в областта на алтернативите на месото като същевременно гарантира безопасността на храните и защитата на потребителите“, казва професор Берт Рима, председател на работната група, съставена от експерти, номинирани от европейските академии на науките. „Бъдещите поколения на Европа вероятно ще растат с по-малко месо в чиниите си – и това може да се окаже както необходимо, така и полезно. Докладът предлага насоки, които да насърчат хората да ядат по-малко месо и да дадат възможност за по-добър избор.“

Ползи за околната среда

Анализът показва, че няколко алтернативи на месото потенциално имат по-нисък екологичен отпечатък от конвенционалното месо, че насекомите и микробната ферментация осигуряват ефективни източници на протеини с минимално въздействие върху околната среда, когато се използват устойчиви суровини, и че култивираното месо може потенциално да предложи ползи за устойчивостта, ако процесът се захранва с възобновяеми енергийни източници.

Здраве и хранене

Алтернативите могат да подпомогнат балансираното хранене, но не всички са еднакви: някои преработени продукти на растителна основа могат да съдържат излишна сол и наситени мазнини. Необходими са повече данни за дългосрочните въздействия на по-новите продукти като култивирано месо и протеини от прецизна ферментация.

Приемане от потребителите

Естествеността, вкусът, достъпността и ясното етикетиране продължават да са от решаващо значение за доверието на потребителите. По-младото и градското население е по-отворено към алтернативи, особено тези, които са загрижени за хуманното отношение към животните и изменението на климата. „Доверието на потребителите може да се срине лесно – особено ако продуктите са прекалено рекламирани или с подвеждащи етикети“, предупреждава Хана Туомисто, професор по устойчиви хранителни системи и съавтор. „Нуждаем се от пълна прозрачност, не само по отношение на съставките, но и по отношение на въздействието върху околната среда и преработката.“

Иновациите се нуждаят от подкрепа

Ферментацията и култивираното месо имат голям потенциал, но се сблъскват с трудности, свързани с разходите и мащабируемостта. Необходимо е стратегическо публично финансиране и политическа яснота, за да се стимулират безопасни и устойчиви иновации.

Шест спешни призива към политиците

 

  1. Повишаване на прозрачността и въвеждане на ясни и задължителни стандарти за етикетиране на хранителните стойности, преработката и въздействието върху околната среда
  2. Създаване на ясни политики и регулаторна рамка за насочване на добавките към продукти на растителна основа и микробни протеини
  3. Усъвършенстване на стандартите за екологична устойчивост, т.е. съпоставимост при оценката на жизнения цикъл, използването на възобновяема енергия, страничните потоци от промишлеността и селското стопанство
  4. Повишаване на осведомеността на потребителите чрез основани на доказателства препоръки за включване на алтернативи на месото в балансираните диети и чрез борба с дезинформацията
  5. Създаване на положителна рамка за иновации чрез инвестиране в научноизследователска и развойна дейност, особено за безопасни и мащабируеми алтернативи като микробно и култивирано месо, и чрез подпомагане на животновъдите да се адаптират към променящите се пазари на алтернативи на месото и алтернативни протеини
  6. Взимане предвид етичните и обществените въпроси, като например различните хранителни потребности, култура, традиции и икономически условия. Трябва да се обърне внимание и на етичните съображения при отглеждането на насекоми и етичните въпроси, повдигнати от култивираното месо разчитащо на животински клетки.

Повратна точка за европейската политика

„Европа разполага с инструментите и иновационната мощ, за да играе водеща роля в световен мащаб“, казва Туомисто. „Но се нуждаем не само от технологични решения. Социалното и политическото оформяне на прехода към устойчиви протеини ще определи нейния успех. Без координирани действия рискуваме да изгубим както екологичните постижения, така и общественото доверие.“

Основни цифри от доклада на EASAC за алтернативите на месото

Консумация на протеини и контекст на хранителната система

  • В ЕС се консумират средно по 82 г протеини на ден на човек, като 49 г идват от животински източници, а 33 г – от растителни.
  • Гражданите на ЕС консумират приблизително:

o 22 кг протеини от животински произход годишно

o 16 кг протеини на растителна основа годишно

  • Общото годишно потребление на фуражни протеини за животновъдството в ЕС е 72 млн. тона през 2023-2024 г., като около една четвърт от тях са вносни

 

Екологичен отпечатък

  • Животновъдството допринася за до 60% от емисиите на парникови газове (ПГ) в световната хранителна система.
  • Според оценките потреблението на храни е отговорно за 48 % от общия екологичен отпечатък на ЕС, като около половината от него се дължи на животновъдството.
  • За да не се нарушат границите на планетата по отношение на климата, свързаните с храните емисии в ЕС трябва да бъдат намалени с 90 %, като достигнат ~350 kg CO₂-екв. на глава от населението годишно.
  • Разширяването на селското стопанство причинява 90 % от обезлесяването в световен мащаб, от които 39 % се дължат на пашата на добитък.
  • В ЕС се смята, че хранителната система е отговорна за 40-85 % от отпечатъка върху биологичното разнообразие.

 

Пазар на алтернативи на месото и приемането им

  • Размерът на световния пазар на заместители на месото през 2024 г. е 7,24 млрд. долара, а до 2032 г. може да достигне 16,13 млрд. долара.
  • Европа е водеща в световен мащаб с дял от 42,27% от пазара (2024 г.).
  • Германия намалява консумацията на месо с 4,2 кг на глава от населението между 2021 и 2022 г. (52 кг на човек/година през 2022 г.).

 

Здраве и хранене

  • Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчва 0,83 g протеин/kg телесно тегло/ден за здрави възрастни от всички възрасти и 0,9-1,2 g/kg за възрастни (>65 години) поради необходимостта от поддържане на мускулите.
  • Месните алтернативи могат да осигурят достатъчно протеини, но може да липсват бионалични желязо, цинк, витамини В12, А и D – особено при уязвимите групи (напр. деца, жени в репродуктивна възраст).

 

Обществено възприятие и поведение

  • По-младите, живеещите в градовете и загрижените за околната среда потребители са най-склонни да преминат към алтернативи на месото.
  • Вкусът, текстурата, естествеността и цената остават основни пречки пред приемането.