На фона на засилващите се дебати в Европа относно начините за смекчаване на въздействието от скока в цените на енергията, осигуряване на сигурността на доставките и възстановяване на достъпността и индустриалната конкурентоспособност, коментарът предлага актуална пътна карта за действие. В него се подчертава как интегрирането на възобновяеми енергийни източници и модернизирането на инфраструктурата на електроенергийната мрежа могат да ускорят декарбонизацията, да намалят зависимостта от нестабилните пазари на изкопаеми горива, да облекчат претоварването на мрежата и да понижат разходите за енергия за всички.

„Настоящата криза в сектора на нефта и газа сочи само в една възможна посока – да удвоим усилията за декарбонизация, за да направим Европа по-сигурна“, казва проф. Паула Кивимаа, съпредседател на Ръководния съвет по енергетика към EASAC.

Как интегрирането на енергийните системи спомага за преодоляването на енергийната криза:

  • Свързването на секторите на крайното потребление чрез електрифициране на отоплението, транспорта и промишлеността, както и чрез интегриране на системи за съхранение на термална енергия, намалява използването на изкопаеми горива и съответно разходите;
  • Прилагането на мерки за управление на гъвкавостта на електроенергийната мрежа и подходящи механизми за регулиране на напрежението и честотата намалява зависимостта от резервното електропроизводство на базата на изкопаеми горива;
  • Интелигентните системи съобразяват дневните натоварвания с наличното производство на слънчева фотоволтаична енергия и оптимизират съхранението за нощно използване, като по този начин намаляват необходимостта от укрепване на електроенергийната мрежа с свързаните с това разходи и разрешават забавяния.

Проф. Кивимаа отбелязва, че кризите често могат да бъдат катализатори за решителни действия: „Някои от мерките, предприети за смекчаване на предишни петролни кризи, доведоха до структурни промени в енергийната политика и поведението на потребителите – по-специално топлоизолацията, стандартите за енергийна ефективност и промяната в общественото съзнание. Тези мерки продължават да оказват влияние. Днес имаме допълнителното предимство, че технологиите за възобновяема енергия са много по-напреднали. Ако политиците действат бързо и решително, можем да намалим въздействието на бъдещи кризи, свързани с търговията с изкопаеми горива и веригите за доставки.“

Кризата в цифри:

  • Зависимост от изкопаемите горива: Въпреки отбелязания напредък, 57 % от енергийните нужди на ЕС все още се покриват чрез нетен внос, като петролът и газът съставляват съответно 67 % и 24 % от вноса. Войната в Иран допълнително наруши доставните маршрути, което доведе до поскъпване на цените и изложи Европа на риск от геополитически сътресения. (https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/wdn-20260318-1)
  • Разходи за енергия: Цените на газа в Европа са скочили със 70 % от февруари 2026 г. насам, като цените на електроенергията за домакинствата варират от 10 до 38 евро за 100 кВтч в целия ЕС. (https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/wdn-20260310-1) Прогнозира се, че инфлацията, предизвикана от цените на енергията, ще достигне 2,7 % през второто тримесечие на 2026 г., което ще обърне последните дефлационни тенденции.
  • Растеж на възобновяемите енергийни източници: Възобновяемите енергийни източници вече осигуряват 48 % от електроенергията в ЕС, като слънчевата и вятърната енергия са водещи в този преход. (https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/wdn-20260318-1) Ограниченията на електропреносната мрежа обаче заплашват да забавят по-нататъшното разширяване, което поставя под риск климатичните цели на Европа за 2030 г.
  • Претоварване на електропреносната мрежа: Над 120 GW от планираните проекти за възобновяема енергия в Европа са изложени на риск поради остарялата инфраструктура на електропреносната мрежа, като разходите за управление на претоварването се очаква да достигнат близо 9 милиарда евро само през 2024 г. Претоварването принуждава страните да ограничават производството на енергия от възобновяеми източници и да се връщат към изкопаемите горива, което подкопава климатичните цели и енергийната сигурност. (https://www.entsoe.eu/eraa/2025/ и https://ember-energy.org/latest-insights/crossed-wires-grid-capacity-could-block-eu-energy-security/)