Обръщение на председателите на националните академии на науките на държавите членки на Европейския съюз към кандидатите за избори за Европейски парламент през 2024 г.

Гарантиране на водещата позиция на Европейския съюз в световен мащаб в областта на науката и иновациите

Европейската наука е в челните редици на световните изследвания и иновации. Учените в целия Европейски съюз се занимават с научни изследвания и развойна дейност по фундаментални, практически и обществени проблеми. Науката и иновациите са от съществено значение за свободата и устойчивостта на Европейския съюз, за неговата конкурентоспособност в световен мащаб, за неговия просперитет и благосъстояние. Това не трябва да се приема за даденост. От съществено значение е да се запази отвореният и международен характер на научното сътрудничество, да се инвестира в целия диапазон на науката и стипендиите и да се гарантира използването на научните прозрения в политиките, които са насочени към основните предизвикателства на нашите демократични общества.

 

Насърчаване на стабилна, отворена и свободна научна система

Международното сътрудничество и отвореният обмен на знания, изследователи и студенти са основното предимство на Европейския съюз, а споделянето на знания е ключова предпоставка за научния и технологичен напредък. Отвореното международно научно сътрудничество е важно и за международните отношения извън академичните среди. Лицата, вземащи решения, следва да се въздържат от издигането на обезкуражаващи пречки в това отношение. Те следва да защитават принципите на академичната свобода, академичната институционална автономия и отворения международен обмен на хора и информация, като същевременно осигуряват безопасни и устойчиви условия на труд за учените и студентите по всяко време.

 

Инвестирайте в наука и образование

Науката и образованието са важни не само за икономиката и просперитета; те носят независимо критично мислене и размисъл, а това е от основно значение за жизнените и устойчиви демокрации. Осигуряването на световното лидерство на Европа в областта на науката и иновациите изисква стабилни инвестиции в научните изследвания, иновациите и образованието. За да не изостават от другите части на света, Европейският съюз и неговите държави членки трябва да осъществят взаимно договорената амбиция да инвестират 3% от БВП годишно в научноизследователска и развойна дейност. Освен това, с решаващия принос на Европейския парламент, те следва да укрепят Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации и най-високото качество на европейското образование.

 

Използване на съвременните научни знания в политиката

 

Европейският парламент носи огромна отговорност за развитието на науката и иновациите в Европейския съюз чрез своята Рамкова програма и Европейското научноизследователско пространство. Ние призоваваме държавите-членки и институциите на Европейския съюз да използват непрекъснато и разумно научните данни при изготвянето на своите политики. Предизвикателствата пред нас – включително изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, международната миграция, продоволствената сигурност, енергийният преход, и това са само някои от тях – са толкова комплексни и неотложни, че не могат да бъдат посрещнати ефективно без наука и без диалог, основан на доверие между науката, политиката, гражданското общество и икономическите субекти.

Подписано от:

Хайнц Фасман, Председател Австрийска академия на науките
Кристофел Велкенс, председател Кралска фламандска академия за наука и изкуства на Белгия
Мишел Вилем, председател Кралска академия за наука, литература и изящни изкуства на Белгия
Юлиан Ревалски, председател Българска академия на науките
Велимир Нейдхардт, председател Хърватска академия на науките и изкуствата
Ахилес К. Емилианидис, председател Академия на науките, книжнината и изкуствата на Кипър
Ева Зажималова, председател Чешка академия на науките
Мари-Луиз Нош, председател Кралска датска академия на науките и книжнината
Тармо Соомере, председател Естонска академия на науките
Туула Лина, председател Финландска академия на науките и книжнината
Ален Фишер, председател Френска академия на науките
Джералд Хауг, председател Национална академия на науките на Германия Leopoldina
Стаматиос Кримигис, председател Атинска академия
Тамас Фройнд, председател Унгарска академия на науките
Патрик Гири, председател Кралска ирландска академия
Роберто Антонели, председател Италианска национална академия Lincei
Иварс Калвинш, председател Латвийска академия на науките
Юрас Банис, председател Литовска академия на науките
Люсиен Хофман, председател Люксембургски Великокняжески институт, секция “Природни науки” – Национална академия на Люксембург
Алфред Дж. Вела, ректор Университет на Малта
Марилен Догтером, председател Кралска нидерландска академия за изкуства и науки
Марек Конажевски, председател Полска академия на науките
Хосе Луис Кардосо, председател Академия на науките в Лисабон
Йоан-Аурел Поп, председател Румънска академия
Павол Шайгалик, председател Словашка академия на науките
Петер Щих, председател Словенска академия на науките и изкуствата
Хесус Мария Санс Серна, председател Кралска академия за точни, физически и естествени науки на Испания
Биргитта Енрикес Нормарк, председател Кралска шведска академия на науките

[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]