Нарастващият световен глад за редки полезни изкопаеми стимулира търговския интерес към дълбоководното минно дело и потенциалната му експлоатация в голям мащаб. Само след няколко седмици Международният орган за морското дъно (МОМД) може да даде зелена светлина за индустриално разработване на дълбоките океани за търговия на едро. В спешен призив европейските академии на науките предупреждават за тежките последици за морските екосистеми и оспорват икономическата целесъобразност на дълбоководното минно дело в какъвто и да е мащаб, докато не се проучи напълно потенциалът за рециклиране.
Няколко европейски държави са спонсори на договори за минно дело с МОМД, а Норвегия планира да експлоатира полезните изкопаеми в собствената си изключителна икономическа зона и разширен континентален шелф.
“Наративът за дълбоководното минно дело е подвеждащ”
Поддръжниците на дълбоководното минно дело твърдят, че увеличеното търсене на редки полезни изкопаеми от “зелените технологии” като вятърни, слънчеви и акумулаторни батерии не може да бъде задоволено от сухоземни източници. След като разгледа прогнозите, Консултативният съвет на европейските академии на науките (EASAC) е скептичен, че дълбоководното минно дело е необходимо за покриване на нуждите от суровини от критично значение.
“Твърдението, че дълбоководното минно дело е от съществено значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и следователно е екологична технология, е подвеждащо”, казва Майкъл Нортън, директор на EASAC по въпросите на околната среда. “Дълбоководното минно дело няма да осигури много от суровините от критично значение, необходими за зеления преход и други високотехнологични сектори. Освен това степента на рециклиране може да бъде значително подобрена, а бъдещите технологични иновации не са адекватно отчетени в прогнозите.”
Риск от непоправимо увреждане на милиони квадратни километри от морското дъно
Ако МОМД реши да позволи минното дело с търговска цел да продължи тази година, милиони квадратни километри от морското дъно могат да бъдат засегнати. “Въпреки че все още има големи пропуски в разбирането ни за въздействието върху околната среда в такива отдалечени среди, много големи площи от морското дъно ще бъдат увредени, а биотата – убита. Съществува също така риск от значителни вторични ефекти от големите количества освободени седименти”, обяснява професор Лизе Овреос, преподавател в университета в Берген, Норвегия. “Формирането на морското дъно е отнело хиляди години и щетите ще бъдат непоправими в подобни срокове.” Остават въпроси и по отношение на въглеродните цикли и генетичните ресурси. Как да се оценят и смекчат тези последици е огромно предизвикателство за МОМД, който има законово задължение да избягва сериозното увреждане на морската среда.
Сляпото гмуркане в дълбоководното минно дело противоречи на усилията за защита на бъдещите поколения
“Няма съгласие за това какво представлява сериозна вреда или как да се измерва въздействието върху околната среда, така че е трудно да се види как МОМД може да изпълни мисията си”, казва Ларс Вальо, председател на ръководния панел по околна среда на EASAC. Едва сега започва работа по определянето на някои физически показатели за екологични прагове, но ключови показатели като например въздействието върху биологичното разнообразие и екосистемните ресурси дори не се разглеждат.
Професор Питър Хауган, Директор по политиките в Института за морски изследвания в Берген, Норвегия, добавя: “Океанът е в основата на живота на Земята. При наличието на толкова голямо биоразнообразие би било безразсъдно да се гмурнем в дълбоководното минно дело и да унищожим тези екосистеми, които са толкова важни за нашето оцеляване. Това е и в пълно противоречие с неотдавнашните решения за защита на биоразнообразието в Конвенцията за биологичното разнообразие и новия “Договор за биологично разнообразие в открито море”. Трябва да направим пауза за размисъл вместо да бързаме да вземем преждевременно решение, за което по-късно ще съжаляваме.”
EASAC също така отбелязва, че националните държави разполагат с големи площи от морските дълбини и техните полезни изкопаеми в своите изключителни икономически зони и могат да продължат да работят независимо от липсата на международен консенсус. Всяка експлоатация следва да бъде надлежно наблюдавана и постепенна. Знанията и опитът следва задължително да се споделят с международната общност.
EASAC стига до заключението, че научните данни подкрепят призива на страни като Европейската комисия и някои държави членки за мораториум докато не бъдат разработени научни стандарти за опазване на околната среда в съответствие с действащите международни конвенции.
