На 18 юни 2025 г. на тържествена церемония във Виенския университет беше връчена Златната докторска диплома на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров по случай 50-годишнината от получаване на дипломата за доктор по философия.
Тържественото слово на церемонията бе изнесено от ръководителя на Института за славистика проф. д-р Щефан Неверкла, който подчерта, че юбилярят проф. Мурдаров – носител на стипендията „Готфрид фон Хердер”, е автор на 27 книги и повече от 1150 научни статии в реномирани международни издания. Като особено ценнитой посочва книгите му „Виена и началото на българската езикословна наука” (1988), „Виенската славистика и българското езикознание. 1822-1839-1918” (1999), преведена и на немски, и „Виенската славистика и българската филология. 1918-1938” (2025). Като преводач Мурдаров е представил пред българската публика, освен 150 пиеси от немски и швейцарски драматурзи, повече от 370 пиеси от австрийски автори, между които Артур Шницлер, Роберт Музил, Йодьон фон Хорват, както и Елфриде Йелинек, Петер Хандке, Петер Турини, Томас Бернхард и др. Знаменателен факт е, че тези пиеси са поставяни през годините в различни театри в България, играят се и до днес. 
Ораторът посочи, че приносът на юбиляря високо се ценив Австрия, където той е носител на австрийския Почетния кръст за наука и изкуство (2001), носител е и на Австрийската държавна награда за литературен превод (2002), както и на големия Почетен знак за заслуги към Република Австрия (2013). Тези държавни отличия, които са свидетелство не само за неговия изключителен научен авторитет, но и за културната му безкористност – за способността му да строи мостове между езици, светове и хора.
„С връчването на Златната докторска диплома“, подчертава ораторът, „най-старият в Европа Институт за славистика и Виенският университет почитат не само личността на юбиляря, проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, но и неговата модерна представа за наука: наука, която не познава граници, която разбира езика като мост, която познава миналото и е обърната към бъдещето“.
