EASAC и FEAM публикуват научни насоки за осигуряване на отговорно използване на изкуствения интелект в европейския сектор на здравеопазването
Брюксел, 30 септември 2026 г. – Научният консултативен съвет на европейските академии (EASAC) и Федерацията на европейските академии по медицина (FEAM) публикуваха днес съвместен доклад на тема „Изкуственият интелект в европейското здравеопазване: препоръки относно политиката на оптимизиране на добавената стойност и безопасно, етично и приобщаващо внедряване“.
Докладът има за цел да предостави информация за прилагането на Закона на ЕС за изкуствения интелект и Европейското пространство за здравни данни, както и за съответните законодателни проекти и предстоящата инициатива на ЕС относно изкуствения интелект в здравеопазването. Той е изготвен от работна група от 22 учени от цяла Европа, номинирани от националните академии-членки на EASAC-FEAM.
Изкуственият интелект се развива по-бързо от нормативната уредба, която го регулира
Бързото развитие на изкуствения интелект може да се окаже прекалено голямо предизвикателство за обществата и регулаторните органи. Предупрежденията на водещи изследователи в областта на изкуствения интелект относно потенциална загуба на контрол подчертават колко трудно е да се предвидят и контролират рисковете. В сектора на здравеопазването залогът е особено висок.
„Изкуственият интелект навлиза в клиничната и административната практика по-бързо, отколкото много здравни системи могат самостоятелно да оценят, управляват и наблюдават. От политиците зависи да осигурят регулаторните предпоставки за ориентирани към пациента, ефективни, безопасни, справедливи и прозрачни подходи, свързани с изкуствения интелект“, казва проф. Андре Кнотнерус, съпредседател на работната група към EASAC.
Ползи – но също така и рискове и странични ефекти
Системите за изкуствен интелект вече се използват в много области на здравеопазването и имат потенциал за значителна добавена стойност, главно в клиничната практика и общественото здраве. Без ясни правила, обаче, съществува риск от нарушения на сигурността на данните, алгоритмична пристрастност и загуба на човешки контрол.
Законът на ЕС за изкуствения интелект и Европейското пространство за здравни данни осигуряват важна основа, но учените установяват пропуски в практическото им прилагане в здравеопазването. Ето защо EASAC и FEAM призовават изкуственият интелект да се третира като всяка друга мярка в здравеопазването: ползите му трябва да бъдат доказани, рисковете му — разбрани, а ефективността му — постоянно наблюдавана.
„Нуждаем се от ясни изисквания за доказване на реална клинична полза при различни популации и условия, както и за гарантиране, че се използват представителни данни с високо качество“, казва проф. Луис Марти-Бонмати, съпредседател на работната група към FEAM. „Пациентите също се нуждаят от изчерпателни обяснения и възможности за обжалване, отговорността трябва да бъде ясно определена, а системите за здравеопазване трябва да избягват да стават зависими от отделни доставчици на технологии.“
Основни послания
- Проактивното регулиране е от съществено значение: Законът на ЕС за изкуствения интелект класифицира сектора на здравеопазването като високорисков. Поради това използването на изкуствен интелект изисква нормативни разпоредби, които отчитат дългосрочните последствия. Разпоредбите на Закона за изкуствения интелект трябва да бъдат интегрирани в съществуващите регулаторни рамки, като Регламента за медицинските изделия, Общия регламент за защита на данните (GDPR) и Европейското пространство за здравни данни.
- Приоритизиране на справедливостта и доверието: Използването на ИИ може да задълбочи съществуващите неравенства, включително свързаните с пола, етническата принадлежност и социално-икономическия статус, както и различията между богатите и бедните държави, и може да подкопае доверието на обществото. Докладът призовава за политики на ЕС, които да дават приоритет на справедливия достъп, прозрачността – включително екологичния отпечатък на ИИ – и участието на обществеността. Единствено по този начин ИИ може да отговори на целите за всеобщо здравеопазване и да бъде съобразен с демократичните ценности.
- Координирането на равнище ЕС е задължително: фрагментираното регулиране пречи на безопасността и мащабируемостта на изкуствения интелект. ЕС трябва да хармонизира стандартите, да улесни трансграничния обмен на анонимизирани данни и да насърчи съвместния надзор, за да гарантира етични и надеждни приложения на изкуствения интелект във всички държави-членки.
Призив към политиците
Авторите препоръчват също така изкуственият интелект да се тества в регулаторно „защитени среди“ при контролирани условия, преди да бъде внедрен в по-широк мащаб. Освен това инвестициите трябва да се насочат към изследвания на подходи, които дават надеждни резултати при използване на по-малки, внимателно подбрани набори от данни. „Сега е моментът да действаме, ако искаме да поверим здравето си на изкуствения интелект“, подчертава Кнотнерус. „С тези препоръки искаме да помогнем на политиците да насърчават иновациите по безопасен начин.“
Приложение: Десет препоръки за политически мерки
- Да се въведе надеждна оценка на добавената стойност на изкуствения интелект в здравеопазването. Да се наложи прозрачна оценка на нетната полза от изкуствения интелект – клинични резултати, безопасност на пациентите, сигурност, равнопоставеност, качество на живот и рентабилност – преди и след внедряването.
- Да се разработят изчерпателни насоки за отговорно внедряване на изкуствения интелект. Да се изготвят насоки на ниво ЕС, обхващащи методологичното качество, пристрастността, външната валидност, рентабилността и въздействието върху околната среда.
- Да се разширят етичните принципи, така че да обхващат обществените и дългосрочните аспекти. Актуализиране на етичните рамки, за да се отразят обществените ефекти, институционалните отговорности, глобалните последици и дългосрочните (включително междупоколенческите) последствия.
- Да се преодолеят предизвикателствата, свързани с внедряването на изкуствения интелект. Инвестиране в инфраструктура, осигуряваща оперативна съвместимост, хармонизиране на правилата в държавите-членки, обучение на персонала и подкрепа за интегрирането в работните процеси с акцент върху удобството на ползване и безопасността на пациентите.
- Да се насърчи развитието на изкуствения интелект в посока към система за здравеопазване, способна да се самообучава. Да се подкрепят сигурни платформи за данни, цикли на обратна връзка и адаптивно усъвършенстване чрез механизми за управление, които гарантират прозрачност, отчетност и доверие.
- Да се насърчават екосистемите за оперативна съвместимост и споделяне на данни. Да се стимулират трансграничните екосистеми за данни чрез използване на общи стандарти, строги гаранции за защита на личните данни и ясно управление на данните.
- Да се инвестира в обучение, образование и информиране в областта на изкуствения интелект в здравеопазването. Да се финансира интердисциплинарно обучение и непрекъснато професионално развитие за клиницисти, разработчици и лица, вземащи решения, с цел изграждане на компетентност и отговорно използване.
- Да се ангажират заинтересованите страни и да се защити доверието на обществото. Да се изисква участието на заинтересованите страни в проектирането, ясната комуникация и уведомяване при използването на системи за изкуствен интелект, както и достъпни механизми за обжалване, така че системите да отразяват обществените ценности и да поддържат доверието на пациентите и обществото.
- Да се определят стратегическите приоритети в научните изследвания в областта на изкуствения интелект в здравеопазването. Да се даде приоритет на изследванията, свързани с прозрачността, намаляването на пристрастността, клиничната валидация, интегрирането в практиката, равнопоставеността и дългосрочните системни ефекти.
- Да се укрепят структурите за управление и надзор. Въвеждане на ясна отчетност, независим мониторинг, одит и коригиращи механизми, за да се гарантира спазването на изискванията и безопасното функциониране във времето.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]


