Езикови предизвикателства за големи и малки на Панаира на езиците

Екипът на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ помогна на над 100 посетители от различни възрасти да се справят с различни езикови „предизвикателства“, свързани с употребата на българския език,  по време на тазгодишния Панаир на езиците. Събитието, с което традиционно отбелязваме Европейския ден на езиците у нас, се проведе на 27 септември между 10:00 и 14:00 часа в градината пред Народния театър „Иван Вазов“. Езиковите задачи и игри, подготвени за малки и големи от екипа на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“, имаха за цел не да оценяват знанията по български език, а да бъдат повод за свободен диалог между учените и посетителите на Панаира, както и възможност хората да задават своите въпроси, а изследователите – да разказват за работата си. „За нас подобни събития [...]

Научен форум в БАН по повод три бележити годишнини

1160 години от покръстването на българите, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от Успението на св. Методий Българската академия на науките е домакин на научен форум по повод честването на три бележити годишнини – 1160 години от покръстването на българите, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от Успението на св. Методий. Официалното откриване се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева приветства участниците във форума. „Тези три дати са живо свидетелство за дълбоките корени на българската идентичност, вяра и език. Те озаряват нашата национална история , но също така и цялото славянско и християнско духовно пространство“, каза председателят на БАН. „Вярвам, че съвместните ни усилия и научни търсения ще допринесат за още по-дълбоко [...]

Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака

Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa - „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН с ръководител доц. д-р Христо Колев. Целта е разработването на иновативни магнитни наноматериали, които едновременно могат да диагностицират и лекуват ракови заболявания. Магнитните наночастици притежават уникалното свойство да се нагряват при излагане на променливо магнитно поле. Така те могат да предизвикат локално повишаване на температурата в туморната тъкан до 42–46 °C – процес, наречен магнитна хипертермия, който води до разрушаване на раковите клетки. Допълнително, чрез свързване с радиоактивни изотопи, наночастиците придобиват и диагностична функция, превръщайки се в тераностични агенти (съчетаващи терапия и диагностика). Първите резултати вече показват, че кобалт-субституиран магнетит е особено перспективен материал – с подобрени магнитни [...]

22 септември – Ден на независимостта на България

В периода след Освобождението от османско владичество през 1878 г. България е със статут на васално княжество на Османската империя и усилията на политическия ни елит, особено след Съединението от 1885, били насочени към отхвърляне на този васалитет. Възползвайки се от наличната през 1908 г. благоприятна, за реализацията на това стремление, най-вече международна обстановка, на 22 септември (5 октомври, нов стил) 1908 г. във Велико Търново България тържествено е обявена за Независимо Царство, а нейният владетел приема титлата цар на българите. Независимо че изследователите тълкуват разностранно този акт, на практика той осигурява на страната ни суверенитет – официално признат от Великите сили през пролетта на 1909 г., международно-правна самостоятелност – утвърждава се като пълноправен член на международната общност с възможност за самостоятелно договаряне и [...]

Крайовският договор е тема на международна конференция в София

Зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов приветства участниците Международната научна конференция на тема „Крайовският договор – дипломация вместо насилие. Преплетените истории на Балканите и Европа“ беше официално открита днес в зала "Проф. Марин Дринов" в Българската академия на науките. Двудневното събитие е посветено на 85-та годишнина от подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към България. За първи път Крайовският договор е тема на международна конференция в София, като български, румънски и италиански учени обсъждат събитията, променили историята. Целта на научния форум е да покаже един съвременен научен поглед върху важните събития от есента на 1940 г., често маргинализирани в националния исторически наратив и останали по-скоро в паметта на локалните общности, превърнали се обект на договора. [...]

Научен пробив на български учени води до промяна в изследването на физичните процеси при термоядрен синтез

  д-р Йерней Ковачич снимка на Анализатора, инсталиран в дивертора на токамака Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на  управляем термоядрен синтез. Устройството е инсталирано на токамак във Франция и с него са постигнати за първи път резултати, които ще предизвикат промени в моделирането на физичните процеси. доц. Павлина Иванова, ръководител на екипа, изобретил Анализатор на забавящо поле Уникалните изследвания от измерването на йонната температура в дивертора на токамак WEST бяха представени по време на 24-ото издание на Международната школа по вакуумни, електронни и йонни технологии. Д-р Йерней Ковачич от Университета в Любляна обяви резултатите от работата на мeждународния екип, включващ учени [...]

Go to Top