Излезе от печат „Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI век)“ (София, Издателство „Наука и изкуство“, 2021). Речникът е дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН и е третата част от серия лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, в които се  документират най-новите попълнения в българската лексика. В него са представени както думи, навлезли от други езици в началото на новия век (като емоджи, влогър, блокчейн), така и неологизми, образувани на българска почва (като блогороман,  е-идентичност,  еврочакалня). Включени са също семантично обновени думи (като облак), нови съставни названия и терминологични съчетания (като защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня) и нови фразеологизми (като перфектната буря). Речникът ще бъде полезен за [...]

На 26 май 2021 г., сряда, от 18.00 ч. в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) се откри изложбата „Поток през времето: Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД“. Тя представя над 400 находки от десетки археологически обекти, попадащи под трасето на газопровода и съпътстващите му структури. На откриването присъстваха госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, доц. д-р Пламен Славов, заместник-министър на културата, проф. Нели Косева, заместник-министър на образованието и науката, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, дипломатически представители и археолози. Домакин на събитието бе доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. „Поток през времето е изложба на резултатите от няколко годишен труд на много хора по спасителните проучвания на разширението [...]

Книгата на доц. Румяна Николова „Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година“,  ИК „П. Венедиков“, 2020 е отличена с ИКАР за 2021 г. за критически текст от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите при Съюза на артистите в България. В нея авторката изследва театъра в България през периода на комунизма. Комунистическата власт извършва тотална трансформация във всички сфери на обществения живот. В театъра стремежът е подчиняването му на комунистическата идеология и съветизацията му. Тази цел доминира репертоарните избори, новата българска драма, както и готовия спектакъл. Основните характеристики на модела на българския театър в годините на комунизма са формулирани до 1956 г. В периода между 1948 и 1956 г. се извършва подмяна на естествения репертоарен избор, манипулираното отглеждане на идеологически правилна нова българска [...]