Изложба в Националния етнографски музей представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна. След това те са включени в голяма изложба в Националния етнографски музей. Всички мартеници са изработени в училищните, музейните или читалищните кръжоци по етнография. Лозинка Йорданова проучва събраните артефакти и публикува научен текст „Към проучването на народните мартеници в България” (1972) в Известия на етнографския институт и музей, книга XIV, стр. 195-227.
В съхранената вече 55 години сбирка с мартеници могат да се видят както регионални различия, така и техники, предназначение, актуални за онова време идеи, форми и модели, цветове, допълнителни предметни украси и пр. Най-възрастните информатори от всяко селище са изработвали мартеници, запомнени от детството и младежките им години, като задължително е да се спазват старинните изисквания към материалите и технологията за направата им. В сбирката попадат и модели, които отразяват тенденциите в развитието на мартеницата в настоящия тогава момент. Тази малка колекция от мартеници показва добре съхранената традиция на обичая, неговата жизненост, устойчивите му белези, развитие и масово разпространение. Цялото това културно богатство заслужава да бъде отново показано, но вече не само като стародавна българска традиция за посрещане на пролетта, за благопожелания и повод за всеобща радост. А вече като живо знание и практика, което през 2017 г. беше вписано в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Номинацията е съвместна на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония.
Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.
