Нови и интересни факти и закономерности, отразяващи различни аспекти на еволюцията и разпространението на елена-лопатар, са представени в две статии, публикувани в престижните научни списания PNAS и Scientific Reports на Nature.
Откритията са в резултат на комплексна методика, комбинираща приложението на генетични маркери и палеонтологични данни. Сред водещите учени палеогенетици, археозоолози и палеонтолози е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), който е сред авторите, формулирали концепцията на изследването. Проследени са миграционните пътища на вида след последните заледявания и в интерглациалните периоди. Демонстрирана е ролята на човека за разселването на вида, както и на значението на този елен за лова, бита и културния живот на някогашните общества, още от праисторическо време насам.
Резултатите потвърждават изказаното от проф. Спасов предположение, че в Европа единствено на Балканите е доживяла местна популация от времето на ледниковата епоха. Тя е изтребена от прекомерно ловуване едва в края на античността – началото на средновековието. Новите изследвания показват, че именно от тази популация римляните са разселили вида чак до Британия.
На картите: Разпространение на различните по произход и генофонд популации на елена лопатар
горе, ляво – неолит и бронзова епоха;
горе , дясно – желязна епоха и римска епоха;
долу, ляво – между 500 г. и 1800 г. B.C.;
долу, дясно – съвременност.
В червено – проби с произход от изчезналата автохтонна балканска популация на елена лопатар (Dama dama) ; в жълто – проби с произход, свързан със съвременната малоазийска популация на D. dama. В лилаво – разпространение на месопотамския вид лопатар (D. mesopotamica).
От Baker et al. 2024 в: PNAS 2024 Vol. 121 No. 8 e2310051121
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
