Национален археологически институт с музей

Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в.

НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях.

Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал, НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа.

Научна дейност:

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена:

  • Пет хронологически и тематично профилирани секции – Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика,
  • Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България,
  • Два филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново),
  • Археологически музей с три отдела: Експозиции, Фондове и Лаборатория за анализи, консервация и реставрация.

Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, НИНКН), регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни неправителствени организации.

Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН включва редовни и спасителни археологически разкопки, теренни издирвания и наблюдения и се осъществява на повече от 100 археологически обекта, които хронологически обхващат времето от ранния палеолит до късната османска епоха.

Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи.

Образователна дейност:

Докторантски програми
Основен елемент в образователната дейност на НАИМ е обучението на докторанти в областта на археологическата наука чрез „Докторантската програма”. През 2017 г. в НАИМ-БАН са обучавани 10 докторанти.

Други образователни инициативи
Образователната дейност на НАИМ-БАН включва воденето на лекции и упражнения във всички висши учебни заведения, в които се изучава специалността археология, подготвянето на дипломанти, организирането на теренни студентски практики. Особен акцент в работата на музея през последните години е работата с групи ученици и деца от предучилищна възраст. Ежегодни инициативи са програмите “Училище в музея”, „Лято в музея“ и други музейно-образователни програми по история и древно изкуство във връзка с постоянните и временните изложби.

Кратка история:
  • На 8 ноември 1878 г. се създава Софийска публична библиотека.
  • На 5 юни 1879 г. тя е преименувана в Българска народна библиотека в София.
  • На 1 януари 1893 г. Народният музей е обособен като самостоятелно учреждение.
  • През 1901 г. е основано Българското археологическо дружество.
  • С издаването на Закона на народното просвещение през 1909 г., Народният музей е преименуван в Народен археологически музей.
  • През 1920 г., на базата на Българското археологическо дружество, е създаден Българският археологически институт като самостоятелно научно учреждение.
  • С решение на Управителния съвет на БАН, легализирано с постановление на Министерския съвет, подписано на 3 ноември 1948 г., Народният археологически музей се обединява с Археологическия институт под общото наименование Археологически институт и музей при БАН.

Контакти

Новини

Председателят на БАН посети най-стария солодобивен и градски център в Европа

понеделник, 25 септември 2017 |Коментарите са изключени за Председателят на БАН посети най-стария солодобивен и градски център в Европа

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски посети археологическия комплекс Провадия – Солницата, проучван от голям екип на Националния археологически институт и музей на БАН и Историческия музей в Провадия. Благодарение на тези интензивни  изследвания с [...]

Ден на отворените врати в праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата

сряда, 20 септември 2017 |Коментарите са изключени за Ден на отворените врати в праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата

Ден на отворените врати ще се проведе на 22 септември 2017 г. (петък) в праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще посети праисторическия комплекс Солницата и [...]

БАН и Столична община подготвят проект за археологически парк в София

сряда, 19 юли 2017 |Коментарите са изключени за БАН и Столична община подготвят проект за археологически парк в София

Последните открития в раннонеолитното селище Слатина в София представиха археолози от Националния археологически институт с музей – БАН, ръководени от чл.-кор. Васил Николов. На мястото на разкопките дойдоха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, кметът [...]

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и кметът на Столична община Йорданка Фандъкова ще посетят раннонеолитното селище Слатина в София

вторник, 18 юли 2017 |Коментарите са изключени за Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и кметът на Столична община Йорданка Фандъкова ще посетят раннонеолитното селище Слатина в София

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и кметът на Столична община Йорданка Фандъкова ще посетят утре, 19 юли, в 14.15 часа разкопките на раннонеолитното селище Слатина в София. На място те ще се запознаят с [...]