На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Първата успешна крачка към осъществяването на националния идеал идва само седем години след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г., който разделя българските земи и създава препятствия пред тяхното политическо и икономическо развитие. Разкъсването на териториите, населени с българи, ражда общонародния въпрос и предизвиква масови протести на населението, което ясно и непоколебимо заявява желанието си за единение. Делото на Съединението е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавен от Захарий Стоянов. Княз Александър І застава с ентусиазъм начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и уверено се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Впоследствие категоричната победа на младата българска армия срещу сърбите в [...]

С тържествена научна сесия Институтът за исторически изследвания и Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Историческият факултет и Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Военната академия „Г. С. Раковски“ и други национално значими научни и музейни институции отбелязват 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Официалното откриване се състоя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание доц.  Наталия Киселова и ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев. „Съединението в много отношения е исторически пример за важни и навреме осъществени решителни национални действия, които имат последствия през вековете. То носи и поуки както за политическата класа, така и за обществото ни днес. Защото [...]