Общото събрание на Българската академия на науките реши на заседанието си на 3 декември 2018 г. в структурата на БАН да бъде създаден Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите. Институтът е правоприемник на част от дейността, активите и пасивите на НИМХ - БАН с конкретно формулирани мисия, предмет на дейност, състав и научна структура и щат. Седалището на новосъздаденото научно звено е в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 66.

Изданието „Агрометеорология и агроклиматология“ (Agricultural Meteorology and Climatology) беше представено на 27 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Книгата е част от проект SERBIA FOR EXCELL, финансиран от програмата на ЕС „Хоризонт 2020“. В проекта участва проф. Веселин Александров от НИМХ – БАН, съвместно с колективите на Университета по природни ресурси (BOKU) във Виена и Университета по земеделие – Флоренция и Университета в Нови Сад. Книгата е предназначена за студенти специалисти в областта на изследване на атмосферата, климата и водите и влиянието им върху агроекосистеми и ресурси. Изданието представиха доц. Бранислава Лалич от Университета в Нови сад, която е директор на проект SERBIA FOR EXCELL и проф. Йозеф Еитзингер – директор на институт по метеорология департамент по водни ресурси и [...]

Уважаеми колеги – учени, специалисти и членове на научно-помощния персонал на НИМХ-БАН, С решение на Общото събрание на БАН (Протокол № 36/25 септември 2018 г.) се създава ново самостоятелно научно звено в БАН с работно наименование „Институт за изследване на атмосферата, климата и водите“, в което ще се отделят част от дейността, активите и пасивите на сегашния НИМХ - БАН, което ще функционира от 1 януари 2019 г. От 1 януари 2019 г. ще функиционира и НИМХ към МОН. Във връзка със започналата процедура за създаване на ново самостоятелно научно звено към БАН е необходимо учените, специалистите и членовете на научно-помощния персонал на НИМХ - БАН, които искат да работят в него и да останат в БАН, да подадат заявление. Информацията, при пълно запазване на [...]

Mеждународният ден на Черно море - 31 октомври отбелязаха учените от Института по океанология – БАН с отворени врати. Посетители от различни възрасти разгледаха лабораториите по морска химия, морска биология и генетика, изследователската мини подводница и се запознаха с научните  изследвания на института. Учените  отговаряха на въпроси, свързани с биоразнообразието на морския свят, състоянието на рибните запаси, замърсяването с морски отпадъци, тайните на морското дъно и други вълнуващи теми. Филми паказаха истинския свят на морската и подводната експедиционна дейност.

Учените в Националния природонаучен музей продължават проучването на материалите, които Боян е събирал по време на своите експедиции и вече са установени два нови за науката вида безгръбначни животни – една стоножка и един паяк.  Новооткритата стоножка, наречена Metonomastus petrovi (https://doi.org/10.3897/zookeys.786.28386), принадлежи към род, разпространен и вероятно възникнал в района на Средиземно море. От него в България вече има описан един вид, установен в пещера в Източните Родопи. Новооткритият вид е ендемичен за Западните Родопи, което означава, че не се среща никъде другаде. Сред авторите на вида са проф. Павел Стоев от НПМ-БАН и гл. ас. д-р Боян Вагалински от ИБЕИ-БАН Вторият вид е паяк, наречен Harpactea petrovi, който живее в почвата и под камъни. Екземплярите са събрани при изследвания в района на родопското село [...]

На 5 октомври 2018 г. от 18:00 часа в присъствието на дарителя на музея, княз Никита Лобанов-Ростовский залата отново ще отвори врати за посетители след тримесечен ремонт. В обновената експозиция за първи път ще бъдат изложени образци на друзи от албит, а единадесет нови постера ще представят нагледно процесите на образуване на скалите и минералите в земната кора. Основната тема в залата е свързана с главните процеси, протичащи в земната кора, при които се образуват или изменят (метаморфозират) минералите и скалите, попадайки под въздействието на различни сили в земните недра и на земната повърхност. В двете централни пирамидални витрини с вградено вътрешно лед-осветление са събрани колекциите от едри кристали, от най-големите рудни находища у нас – Бургаските медни мини и Маданските оловно-цинкови находища. Два нови [...]