Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 03.05.2024 г. почина член-кореспондент Иван Георгиев Пожарлиев. Чл.-кор. Иван Пожарлиев е роден на 03.11.1935 г. в гр. Габрово. През 1958 г. завършва химия в Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1965 г. защитава кандидатска дисертация в Института по органична химия при БАН. През 1986 г. става „доктор на химическите науки“, през 1987 г. „професор“, а през 2004 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Чл.-кор. Пожарлиев е един от водещите учени в областта на физичната органична химия. Неговите фундаментални научни резултати са послужили като основа за разработване и внедряване у нас и в други страни на редица ефективни технологии. Той е съавтор на 22 авторски свидетелства, три от които са признати и в [...]

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 10.04.2024 г. почина член-кореспондент Ангел Иванов Балтов. Чл.-кор. Ангел Балтов е роден на 10.11.1935 г. в София. През 1959 г. завършва УАСГ, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Специализирал е в Института по основни проблеми на техниката в Полската академия на науките – Варшава, Полша, в Екол Политехник, Париж, Франция и в Международния център по механика в Удине, Италия. Чл.-кор. Балтов е заемал редица отговорни длъжности: заместник-декан на Факултета по математика и механика към СУ „Кл. Охридски“; научен секретар на Института по механика и биомеханика – БАН; ръководител на Секция „МДТТ“ в Института по механика; научен секретар на БАН, отговарящ за математическите науки; ректор на Центъра по обучение към БАН; член на 3 Специализирани научни съвета [...]

Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност. Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му [...]