81% от българите са изцяло фиксирани към постигането на материални цели и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Останалите 43,1% имат явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството. Това показват резултатите от проект “”Икономиката в сянка” като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието. Проектът беше представен на пресконференция от проф. Емилия Ченгелова, проф. Валентина Златанова и гл. ас. д-р Люба Спасова.

Резултатите от изследването показват, че само 31,9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. Това е сигнал за нараснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими, коментират учените.

19,8% от анкетираните са напълно съгласни, а 41,3% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон има пречи, ще намерят “вратичка” в него и ще постигнат своите цели. 52,9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65,2% “икономиката в сянка” е най-бързият начин да се изкарат повече пари.

Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват “най-фриволно” поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони. Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните девиации в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение. Неспазването на законите се възприема като нова “нормалност”, като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти.

Учените очертават структурата на българското общество според социологията на девиантното поведение. В резултат на изследването те открояват осем поведенчески модела. 34% от анкетираните са определени като конформисти,  6% като иноватори,  4% са ритуалисти, 10% като оттеглящи се, 6% са бунтари, максимизатори са 16%, неутрализатори – 18% и като алтернатори са определени 6% от анкетираните българи.

С изключение на конформистите, останалите модели на поведение включват различни елементи на девиантност, т.е. отклоняване от социално приемливите норми и морални императиви, неглежиране на правилата и извършване на действия, които попадат в категория девиации. Това състояние на обществото е обективен резултат от мощните трансформационни процеси, които засегнаха отношенията на собственост, моделите за управление на икономиката и моделите за извършване на бизнес в страната.