Събранието на академиците избра днес нови член-кореспонденти в областите „Физически науки“,  „Химически науки“ и „Науки за земята“ .

 

 

Отделение по природоматематически науки

Направление „Физически науки“:

Член-кореспондент дфн Александър Александров Драйшу

Роден е през 1961 година. Водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника. Ръководи катедрата по квантова електроника във Физическия факултет на Софийския университет. Дфн (2001 г.), професор (2004 г.).

 

Направление „Химически науки“:

Член-кореспондент дхн  Евелина Павлова Славчева

Родена е през 1961 г. Изявен специалист в извънредно актуалната научна област „съхранение на водород и използване на водородна енергия“. Научните изследвания и приноси на Евелина Славчева са в областта на електрохимията и електрохимичното материалознание и по-специално водородните електрохимични технологии и системи, в които е направила пионерни разработки. Работи в Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Професор е от 2011 г.

 

Член-кореспондент дхн Владимир Божинов Божинов

Роден е през 1956 г. Утвърден в световен мащаб учен в проектирането и синтеза на флуоресцентни съединения с програмирани свойства на молекулно равнище и тяхното приложение във високите технологии. Реализирал е редица разработки, свързани с получаване на: неконвенционални, фотостабилни емитиращи материали от принципно нов тип с оптично-сензорни характеристики спрямо силно токсични и патогенни обекти. Работи в Химикотехнологичен и металургичен университет  – София.  Професор е от  2007 г.

 

Направление „Науки за земята“:

Член-кореспондент Станислав Василев Василев

Роден е през 1959 г. Работи в Института по минералогия и кристалография на БАН. Научните интереси на Станислав Василев са в областите на минералогията и геохимията на въглищата, кокса, техните отпадни продукти и биомаси, както и на екологосъобразното използване на тези материали и продукти в промишленоста. Неговата научна продукция има един от най-високите стойности на индекса на Хирш изобщо регистрирани в БАН – 37, а 33 от публикациите му са между най-високо цитираните 10 % в съответните научни области в света.

 

Член-кореспондент дгн  Кристалина Христова Стойкова 

Родена е през 1959 г. Работи в Геологическия институт на БАН. Научните интереси са в областите на палеонтологията, стратиграфията, седиментологията, палеогеографията и регионалната геология. Тя е пионер в българската микропалеонтология с въвеждането за първи път на таксономните и биостратиграфските изследвания върху много перспективната група на варовитите нанофосили, както и за установяването на нови видове амонити за науката. Изследванията на Кристалина Стойкова имат решаващо значение  за важни открития в регионалната геология на Балканския полуостров, Пиринейския п-ов и Антарктика. Чрез тях са получени принципно нови знания и са доказани нови концепции,  които са използвани при съставянето на нови геологически карти и служат като основа  за търсенето и проучването на минерални и енергийни суровини.

Изборът на нови член-кореспонденти на БАН продължава на 2 ноември.