Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ изнесе чл.-кор. Виолета Великова от Института по физиология на растенията и генетика на БАН. Лекцията се проведе в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“ на 18 юни в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.
Какво представляват биогенните летливи изопреноиди, защо трябва да се интересуваме от тях и как нашите познания за тях биха могли да се използват в полза на обществото бяха само част от въпросите, включени в лекцията.
В световен мащаб растенията отделят огромни количества летливи органични съединения, еквивалентни на около 1300 Tg въглерод за една година, и тези емисии са около 10 пъти повече от общите антропогенни емисии на органични съединения. Изопренът е най-широко разпространеният биогенен летлив въглеводород. Изчисленията показват, че глобалните емисии на изопрен представляват приблизително между 44-60% от общите емисии на биогенни летливи органични съединения. Растенията не притежават структури, в които да съхраняват изопрена и след образуването му той се отделя в околната среда. Поради силната си реактивоспособност, изопренът играе важна роля в атмосферната химия и качеството на въздуха.
Интересът към изучаването на летливите изопреноиди е свързан и с това, че са средство за комуникация на растенията с обкръжаващата ги среда и с предполагаемата им защитна роля в растенията, изпитващи различни стресови въздействия.
Чл.-кор. Великова е ръководител на лаборатория „Фотосинтеза – активност и регулация“. Основните научни интереси на чл.-кор. Великова са свързани с изучаване на физиологичната роля на биогенните летливи органични съединения и връзката им с интегралния фотосинтетичен процес, както и с прилагането на съвременни технологични практики в растителната биология с цел повишаване на ефективността на фотосинтезата и целенасочен синтез на природни вторични метаболити за получаване на високопродуктивни растения, устойчиви към неблагоприятни фактори на околната среда. Публикационната й активност включва 128 статии в реномирани научни издания, с общ импакт фактор над 330. Трудовете ѝ са цитирани над 10 000 пъти, а през последните пет години над 6 500 пъти, с h-индекс 35 (WoS). От 2019 г. е в първите 2% на класацията на Станфордския университет за принос към развитието на световната наука.
