Книгата „Предизвикателства, позиции, праистории“ на акад. Васил Николов беше представена на 26 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Изданието включва 135 негови интервюта и 26 статии в печатни медии от 1993 до 2023 г., подредени в хронологически ред. Всички тези материали се отнасят до актуални предизвикателства и представят позициите на автора по проблеми на културното наследство, особено на археологическото наследство на страната, а също визират и неговите ежегодни проучвания на праисторически обекти.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, доц. Елка Трайкова, акад. Петър Кендеров, акад. Светланка Куюмджиева и проф. Петър Стоянович участваха в премиерата на книгата. Приветствие беше изпратено от директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Христо Попов.

Национална стратегия за археологическото наследство е моя мечта, която искам да видя реализирана, каза на събитието акад. Васил Николов и допълни, че това е много важно за малка страна като нашата, в която са корените на европейската цивилизация. Книгата „Предизвикателства, позиции, праистории“ е отпечатана от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“.

През тези повече от 30 години академик Николов е заемал различни административни постове в Националния археологически институт и музей на БАН (включително директор), в Министерството на културата и неправителствени организации, в ръководството на БАН и съответно е имал възможност да наблюдава и да участва във вземането на решения за културното наследство. Неговите становища и експертиза са търсени от медиите – за проблема с иманярството, за работата по нов закон за културното наследство, за проблеми на археологическата гилдия, за музеите в страната, включително за частните археологически колекции и частните музеи, за археологическите изложби в чужбина. Особено настоятелен е бил авторът в неговата позиция за обявяване в новия закон на археологическите находки за публична държавна собственост, за да не може да се търгува с тях с оглед ограничаване на иманярството.

Интересни са разказите му за някои археологически открития в тракийски могили

в Казанлъшко и проблемите с местните ръководства, за усилията му за обогатяване на фонда на Националния археологически музей на БАН и за ролята на този най-стар музей в страната, за значението на праисторическото наследство в региона на Нова и Стара Загора.

Важни са интервютата и кратките статии в печатни медии, свързани с разкопките му през тези три десетилетия. Проучвал е праисторически селища и светилища, а

интересът на журналистите към резултатите му е бил постоянен. Най-често е давал актуална информация за разкопките на селището Слатина в София, за селищната могила в Караново, Новозагорско, и особено на Солницата край Провадия. Така могат да се проследят открития, които още не са публикувани в научни издания. Материалите са информативни и за спасителните разкопки, в които академичните археолози са много ангажирани, включително разкопки под негово ръководство, например край Капитан Андреево на границата с Турция и до Мурсалево, Дупнишко – на магистрала „Струма“.

Тъй като материалите са подредени хронологически, книгата може да се определи

и като история на „битките“ около археологическото наследство след промените, опитите за неговото приватизиране, плахите действия на държавата за неговото опазване и проучване. Подчертана е и ролята на един академичен институт – Археологическия, който на моменти след промените е бил единствената институция, която ясно и категорично е заемала отговорна позиция.