На 25-27 април 2023 г. в София се проведе Международна научна конференция „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“. Научният форум бе организиран от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките в рамките на проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н50/2). Партньор в събитието бе Регионалният исторически музей – София. С доклади участваха 35 изявени учени от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия, а също така и някои млади изследователи от България, Австрия и Хърватия. Пленарни доклади изнесоха доайенът на германската палеославистика проф. Кристиан Ханик от Вюрцбург и почетният доктор на Софийския [...]

50 години от създаването на Института по тракология бяха тържествено отбелязани в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Институтът е трансформиран в Център по тракология “Проф. Александър Фол” в Института по балканистика (ИБЦТ–БАН). Директорът на ИБЦТ–БАН проф. д-р Румяна Прешленова  откри честването и припомни, че за 50 години в структурата работят и са работили над 50 изявени учени. По думите й изследванията на големите български учени Иван Велков, Христо Данов, Гаврил Кацаров, Георги Михайлов и много други създават основата, на която стои проф. Александър Фол, за да постави началото на самостоятелното институционално развитие на тази наука в БАН. Заместник-председателят на БАН чл.- кор. Стефан Хаджитодоров поздрави учените и връчи на директора на ИБЦТ проф. Румяна Прешленова сребърен плакет на БАН. Наградата се присъжда за високи [...]

На 2 декември 2021 г. в експозиционната зала на Регионалния исторически музей в Монтана беше представен  сборникът „Монтана: един модерен град на 130 години“ (Издателство Тендрил). Негов съставител е чл.-кор. проф. д. ист. н. Александър Костов. Изданието е посветено на 130-годишнината от обявяването на тогавашното село (Голяма) Кутловица за град, наименован на тогавашния български княз Фердинанд. Така започва нов етап от историята на селището, възникнало още през Античността. Неговото развитие през изминалите тринадесет десетилетия преминава през сериозни социално-икономически и политически трансформации. Може би доказателство за тези чести и дълбоки промени през този период е и промяната на името му – от  Кутловица на Фердинанд (1891 г.) и Михайловград (1945 г.) за да се стигне до днешното – Монтана (от 1993 г.), напомнящо за древното минало [...]

Двадесет учени от най-авторитетни научни институции ще представят последните изследвания в областта на Тракологията по време на четвъртите Четения по тракология на тема „ДРЕВНА ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ: КАЗАНО И ПРЕМЪЛЧАНО“, посветени на проф. Александър Фол. Събитието се организира от Института за балканистика с Център по тракология на Българската академия на науките и тази година ще проведе на 14 и 15 септември 2021 г. Традиционната дата на четенията е 15 май – денят, от който Институтът по тракология функционира като самостоятелно научно звено на БАН, но поради епидемичната обстановка в страната то бе отложено за месец септември. Откриването на научната конференция ще се състои на 14 септември 2021 г. от 9.30 ч. в Американския изследователски център в София и с неговото любезно партньорство. Учени от ИБЦТ–БАН, [...]

По случай празника на Монтана (2 декември) излезе от печат сборникът „Българският Северозапад: транспорт, комуникации и хора от древността до наши дни“. Негов съставител е чл.-кор. проф. дин Александър Костов. Книгата е поредното издание на филиала на Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) на БАН в гр. Монтана, посветено на историята и настоящето на този край. В нея са включени десет статии, чиито автори са изследователи от ИБЦТ–БАН, Регионалния исторически музей и Държавния архив в Монтана. В сборника са представени важни за развитието на региона въпроси, свързани с изграждането и използването на сухоземните пътища (шосета и железници) и на първите телекомуникации по примера на телеграфите, разгледана е ролята на река Дунав като важна международна артерия, изследвано е влиянието на различните възможности за комуникация [...]