Институт по молекулярна биология – Българска академия на науките

Участието на България в EMBO отбелязаха изследователи в БАН

Новите възможности, които Европейската организация по молекулярна биология (European мolecular biology organization - EMBO) открива пред българската научна общност бяха представени на научен семинар, който се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. Пълноправното членство на България в EMBO е важна стъпка за развитието на българската наука. Учени и изследователи участваха в събитието, което цели да насърчи научния обмен и сътрудничество. Специален гост беше директорът на EMBO проф. Фиона Уат, която изнесе лекция за последните открития в регенеративната медицина, съсредоточени върху епидермалните стволови клетки. По време на семинара в БАН водещи учени в областта на науките за живота споделиха най-новите си изследвания. За белтъчната биогенеза при еукариоти в лекцията си разказа проф. Дани Недялкова (Max Perutz Labs, Medical University of Vienna). Oт Института по [...]

Връзки с обществеността2026-04-23T13:11:51+03:0022 април 2026 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот|Етикети: Институт по молекулярна биология|

Научен семинар, организиран съвместно с EMBO

На 22 април 2026 г. (сряда) в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН ще се проведе научен семинар, организиран съвместно с EMBO (European Molecular Biology Organization), по повод членството на България в организацията. Събитието ще събере учени и изследователи и има за цел да отбележи значимото участие на България в EMBO, както и да насърчи научния обмен и сътрудничество. ПРОГРАМА Водещи учени в областта на науките за живота ще споделят най-новите си изследвания: • проф. Фиона Уат – регенеративна медицина и стволови клетки • проф. Дани Недялкова – белтъчна биогенеза при еукариоти • д-р Румен Стаматов – геномна стабилност и хромозоми • доц. Радослав Александров – Parp1 инхибитори

Връзки с обществеността2026-04-06T12:13:41+03:006 април 2026 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот|Етикети: Институт по молекулярна биология|

Българско участие в конкурса „Моята теза в 180 секунди“

Силвия Върхошкова, докторант от Института по молекулярна биология към БАН, представи България на 11-я международен финал на състезанието „Моята теза в 180 секунди“, който се проведе на 2 октомври в Букурещ, Румъния. След като спечели първа награда на националния финал на конкурса, който се проведе на 28 май т.г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН, Силвия Върхошкова представи своята дисертационна тема: „Роля и динамика на FET белтъците на места на комплексни ДНК увреждания“ пред международна публика. Силвия Върхошкова е докторант в Института по молекулярна биология към БАН в групата на доц. Стойно Стойнов. Френската култура и език са традиционни за нейното семейство и поради това започва да изучава френски като първи език в началното училище. Придобива бакалавърска степен по молекулярна биология в родния [...]

Връзки с обществеността2025-10-09T11:34:09+03:006 октомври 2025 г.|Категории: Общи новини|Етикети: Институт по молекулярна биология|

Четири медала за България от Международната олимпиада по биология

Българските ученици спечелиха четири медала – два сребърни и два бронзови от Международната олимпиада по биология (IBO). Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините. Сребърните медали завоюваха Димитър Оронов (XI клас, НПМГ) и Стоян Добрев (XII клас, НПМГ). Бронзовите отличия са за Мартин Замфиров (XII клас, НПМГ) и Боян Ценов (XI клас, НПМГ). Техни ръководители са проф. д-р Албена Йорданова (Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Радослав Александров (Институт по молекулярна биология на БАН) и докторант Теодор Трифонов (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН). Международната олимпиада по биология е най-престижното състезание в света за ученици по биология. България е една от шестте страни основателки и участва още в първото издание на олимпиадата през 1990 г. в [...]

Връзки с обществеността2025-07-29T10:30:28+03:0028 юли 2025 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот, Биоразнообразие, биоресурси и екология, Избрани|Етикети: Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт по молекулярна биология|

Учени от БАН разработиха иновативен метод, който разкрива движението на хромозомите с невиждана досега точност

Статията беше отличена с изключително признание – избрана е за корица на априлския брой (2025 г.) на списанието Nature Cell Biology Изцяло български изследователски екип от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ към БАН публикува на 14 април 2025 г. статия в списание Nature Cell Biology. Автори на изследването са Румен Стаматов, Соня Узунова, Йоана Кичева, Мария Карабоева и Тавиан Благоев, под ръководството на доц. Стойно Стойнов. Екипът преодолява дългогодишни методологични предизвикателства в изследването на хромозомната динамика по време на митоза – ключов процес в клетъчното делене. В рамките на повече от четири години учените разработват иновативен метод, наречен FAST CHIMP (Facilitated Segmentation and Tracking of Chromosomes in Mitosis Pipeline). Благодарение на него те успяват да проследят движението на всички човешки хромозоми [...]

Връзки с обществеността2025-04-14T15:05:34+03:0014 април 2025 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот, Избрани|Етикети: Институт по молекулярна биология|

100 години от рождението на акад. Румен Цанев

С юбилейна международна научна конференция в БАН Институтът по молекулярна биология отбелязва 100 години от рождението на акад. Румен Цанев. Директорът на института проф. Ива Угринова откри тридневния форум, който ще продължи до 7 октомври в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. Акад. Цанев формулира първата хипотеза за епигенетична регулация, базирана на хистонов код – идея, развила се в основно направление на съвременната наука. Хистоните са белтъците, които пакетират ДНК в ядрото на клетката, а техните химически модификации са асоциирани със специфични нива на опаковане и поради това повлияват изявата на гените. Акад. Румен Цанев (1922 – 2007) е основоположник на българската молекулярна биология и основател на Института по молекулярна биология (1960 г.). Основните направления на изследванията в института са естествено продължение на работата на [...]

Връзки с обществеността2022-10-05T12:28:30+03:005 октомври 2022 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот, Избрани|Етикети: Институт по молекулярна биология|