БАН присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. Тапас Кумар Кунду

Българската академия на науките присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. Тапас Кумар Кунду (Център за съвременни научни изследвания „Джавахарлал Неру“, Индия). Тържествената церемония се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Проф. Тапас Кунду е международно признат учен в областта на епигенетиката, едно от най-бързо развиващи се и модерни направления в молекулярната биология, свързана със съвременните методи на персонализирана медицина. Почетното звание се присъжда от Управителния съвет на БАН за неговия принос към развитието на епигенетиката и химическата биология, международния му авторитет и дългогодишното му сътрудничество с българската научна общност. Отличието връчи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. По време на церемонията зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева представи работата на проф. Тапас Кунду. Проф. Кунду е един от основателите на епигенетиката [...]

Международна конференция по епигенетика обединява учени в търсене на нови терапии за редки заболявания

Международната конференция „Разкриване на тайните на епигенома: нови перспективи в молекулярната медицина и редките заболявания“ беше открита днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Организатор на двудневния форум е Институтът по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ към Българската академия на науките. Събитието се провежда в рамките на проекта AEGIS-IMB ERA Chair, финансиран от Европейския съюз. Водещи учени, лекари, изследователи и представители на биотехнологичния и фармацевтичния сектор от редица държави участват в конференцията. Те ще обсъдят най-новите постижения в областта на епигенетиката, биологията на хроматина, молекулярната медицина и редките заболявания, както и възможностите научните открития да бъдат превърнати в нови диагностични методи, технологии и персонализирани терапии. проф. Стефан Димитров Сред международните лектори са изследователи от престижни научни институции и университети, включително Център за [...]

Официално стартира BioMedRTC – нов център за биомедицински изследвания и технологии в България

С официално събитие в Централния военен клуб в София беше даден старт на BioMedRTC – Биомедицински научноизследователски и технологичен център – мащабна инициатива, която обединява българска научна експертиза, международно партньорство и съвременни технологии с цел развитие на биомедицинските изследвания и иновации в България. BioMedRTC е съвместна инициатива на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“ към Българската академия на науките (ИМБ-БАН), Института „Макс Планк“ по молекулярна клетъчна биология и генетика (MPI-CBG) в Дрезден и Институт „Кюри“ (Institut Curie) в Париж. Проектът има за цел да създаде научна среда на световно ниво за провеждане на интердисциплинарни изследвания с фокус върху редките заболявания и рака. Чрез интегриране на съвременни технологии от молекулярната и клетъчната биология с количествени подходи от физиката и математиката [...]

Научни постижения на ИБИР в областта на едноклетъчната транскриптомика

Учени от Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ (ИБИР-БАН) представиха най-новите си резултати в едноклетъчната биология по време на международния уебинар „Beyond Gene Expression: Single-Cell Isoform-Resolved Biology“, организиран съвместно от биотехнологичните компании ArgenTag и Oxford Nanopore Technologies. Като поканен лектор директорът на института чл.-кор. проф. д-р Сорен Хайрабедян представи практически опит в прилагането на дългочетивно секвениране на единични клетки. Данните разкриват неизследвани досега механизми, чрез които туморните клетки преминават към по-агресивен фенотип и избягват имунния отговор. Резултатите и биоинформатичният анализ, разработени от екипа на проф. Красимира Тодорова, дбн, показват, че над половината от ключовите гени претърпяват превключване на транскриптните си форми (изоформи) без промяна в общото ниво на генна експресия. Това изоформено разнообразие остава скрито при стандартните методи за секвениране, но [...]

Български учени разкриват ключ към рядко генетично заболяване

Редките болести засягат 1 на 2 000 души, а това означава над 350 000–400 000 българи и поне 30 милиона европейци. Към днешна дата са идентифицирани 7 000–8 000 редки болести, по-голямата част с неизвестен произход, а над 90% от тях нямат лечение. Изясняването на молекулните механизми, стоящи в основата им, е от първостепенно значение за медицинската наука и за човешкото здраве. Схема, сравняваща ефекта на нормалния хистон H1.4 и на мутиралата му форма върху нишка от нуклеозоми. Всяка човешка клетка съдържа 30 млн. нуклеозоми (основната градивна единица на хроматина), и всяка от тях се състои от четири основни белтъка, около които е огъната ДНК. ДНК е представена със сини линии, навити около четирите белтъка (сиви кръгове). Отделните нуклеозоми са свързани с ДНК и [...]

Институтът по микробиология отбеляза Световния ден на микроорганизмите

В заседателната зала на Института по микробиология „Стефан Ангелов" към Българската академия на науките (БАН) бе отбелязан Световният ден на микроорганизмите – 17 септември. Събитието тази година се проведе в рамките на тържествено заседание на Националния семинар по обща вирусология, инфекции и антимикробни средства към СУБ и Семинара с национално значение по Инфекциозна микробиология при ИМикБ-БАН. Честването на деня стартира през 2017 г. по предложение на Португалското дружество по микробиология, с подкрепата на Федерацията на европейските микробиологични общества (FEMS). Целта на инициативата е да се популяризира историята и приносът на микробиологията за съвременната медицина, биотехнологиите и опазването на околната среда, както и да се вдъхновяват млади хора да се занимават с наука. Акад. Христо Найденски изнесе доклад на тема „Антони ван Льовенхук – откривател на [...]

Go to Top