Оценявайки поетата от последните месеци линия на извършване на фактически геноцид върху потенциала и дейността на институтите на БАН – най-авторитетната национална научна институция, ние предупреждаваме, че след този позорен бюджет трябва да се очакват поражения върху българската наука и култура с трудно окачествим негативен ефект във всички области.
 Декларираме, че ще предприемем всички възможни действия за защита на настоящето и бъдещето на българската наука, към която трябва да се подхожда отговорно и със съответните европейски стандарти, както и с оглед на поетите ангажименти на европейско равнище.
 Няма да допуснем разрухата на науката да придобие необратим характер и ще алармираме за поредната драстична финансова рестрикция европейските научни институции.
Българската академия на науките ще огласи своята позиция пред българското общество чрез предстояща пресконференция и редица протестни действия.

Бяха представени  конкурсите за 2011 г. по тема "Околна среда, включително промени на климата", също така възможности и ресурси, които са на разположение на научните изследователи, които ще се подготвят за участие в тези конкурси.

На 18-ти май 2010 г. в особено тържествена обстановка в най-красивата зала на Фрайбургския Университет – „Haus zum Lieben” Hand посланикът на Република България господин Иво Петров връчи на професор Елизабет Шоре наградата на Българската академия на науките. Грамотата й беше присъдена на 4 ноември 2009 г. за заслуги към българистиката.
Професор Шоре е Декан на филологическия факултет във Фрайбургския университет и като славист има огромни заслуги и за Българистиката.
Пътят й е съзвучен с хуманистичните цели, които си е поставяла и поставя  Академията, и в този смисъл нейното научно развитие е предопределено още през1972 г.,  когато тя решава да следва славистика (русистика и българистика)  в Грац, превърнала се впоследствие  в нейна професия и съдба. Научните интереси на професор Шоре са свързани с изучаването на славянските страни, техните култури и литератури. И въпреки че основният предмет на изследване е руската книжовност, останалите славяни, българите, винаги са били част от общия поглед, формиращ научния мироглед и обобщение на учения. Това изпъква още по-ярко и с въведения от нея лекционен курс „Култура на славяните” -  предмет - емблема на Славянския семинар. В аудиториите студентите научават за общите и взаимосвързани процеси на славянските народи и техните култури, чийто празник ние скоро отбелязваме с деня на Светите Братя Кирил и Методий 24 май. А посланието е Кирил и Методий от 9 век.  е именно това – да се разпространява писмеността, книжовността и чрез словото да се резвива великата идея на духовността между народите.
Тази европейска идея е съпътствала човешкото развитие през вековете. Институционална реализация получава обаче със създаването на Европейския съюз.
През есента на 2006 г. проф. Шоре приема (открива)  лекторат по български език, литература и култура, с което продължава започнатата още от 1906 г. традиция от големия немски учен професор Густав Вайганд.
За изминалите 3 години тя вложи цялата си енергия и сърце за по-нанатъшното опознаването на двата народа – немския и българския. През есента на 2007 организира екскурзия с Фрайбургските студенти  в България, последва вечер за България и книга „Bulgarische Kultur in Geschichte und Gegenwart” с ценни реферати за видяното и наученото от студентите 
Професор Шоре поддържа тесни контакти с учени от България, с научни институции от София и Велико Търново. Тя е инициатор за множество двустранни научни договорености. През есента  на 2007г. посрещна  делегация от МОН и заместник-министъра, отговорник за науката и висшето образование в България; през пролетта на следващата година в аудиториите на Фрайбургския университет приветства  българския външния ни  министър Ивайло Калфин, който беше тук по покана на правителството на провинция Баден-Вюртенберг. Професор Шоре подготви своето слово и го прочете на български, независимо че основната й славистична специалност е свързана с руския език. Такъв жест е присъщ само на човек и общественик, който има огромно сърце за волята на народите и техните култури да намерят общото добро в себе в посоката на заедността.
Ректорът на Фрайбургския университет проф. д-р Ханс-Йохен Шивер изтъкна в подготвеното за тържествения случай Лаудацио заслугите на проф. Шоре за популяризирането на България в града и университета и оцени по дойстойнство направеното от Славянския семинар, чийто директор е проф. д-р Бестерс-Дилгер – известен славист, също активно подкрепяща волята на учените да подпомагат народите в процеса на тяхното културно взаимоопознаване и сътрудничество.

Паркът ще бъде на земя на БАН в район Гара Искър с площ от над 70дка, а тематичният му профил ще бъде фотонни, микро и нанотехнологии.
Партньори в дружеството са БАН, холдинг „Евробул иновейшън“, Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии, „Денима 2001“ ООД, Федерацията на научнотехническите съюзи в България и фондация „ГИС- Трансферцентър“
Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца, след което ще започне реалното изграждане на парка.

роден на 10.04.1940 г.
Академик Матей Матеев е един от най-изтъкнатите български физици с особено значими научни постижения и признат международен авторитет в областта на теоретичната и математичната физика. Той е любим преподавател на студентите по физика и на практика от 1980 г. без прекъсване чете едни от най-посещаваните лекционни курсове във Физическия факултет (ФФ) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”. Поколения физици са израснали под негово ръководство. Автор е на над 100 научни публикации, които са многократно цитирани в научната литература и са високо оценени от водещи учени във физическите науки.
Акад. М. Матеев е роден през 1940 г. и е възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, където е професор от 1984 г., а  от 1996 г. е завеждащ катедра Теоретична физика. Акад. Матеев е бил декан на ФФ на СУ и зам.- ректор на СУ. През 1990 г е избран за зам.-министър, а през 1991 г за Министър на народната просвета. Под негово ръководство е разработен Законът за народната просвета, приет от Великото народно събрание през 1991 г. През 2003 г. М. Матеев бе избран за академик по физически науки по конкурс на Българска академия на науките. Той е радетел за създаването на Национална фондация за фундаментални изследвания и е член на нейното ръководство. Акад. Матеев е дългогодишен и настоящ Председател на Съюза на физиците в България. Активно участва в експертната работа на Фонда за научни изследвания и е Председател на НЕК по физика към фонда.
Акад. Матеев е Главен редактор на Bulgarian Journal of Physics и член на редакционната колегия на  Balkan Physics Letters.
Акад. Матеев е учен с изграден международен авторитет в областта на теоретичната физика. Той е вице-президент на Балканския физически съюз. От 1997 до 2003 г. е Председател на комисията за сътрудничество на България с Обединените институти за ядрени изследвания (ОИЯИ) – Дубна към Агенцията за ядрено регулиране. Член е на Комисията за сътрудничество на България с ЦЕРН и е член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на страната в периода 1999–2000 г. Активното включване на България в експерименталната и теоретична работа на тази международна организация е основна заслуга на акад. Матеев.

Те го запознаха със сътрудничеството си с български учени от областта на науките за земята, в процеса на което се е стигнало до изграждане на научно- координационен център за климатични промени към УС на БАН през 1997г. На срещата беше поставен въпроса как Националният координационен център може да подпомогне работата на новите направления, не само в областта на климатичните промени, но и свързаните с тях екологични, биомедицински, социални проблеми,  въпросите, свързани с възобновяемите енергийни източници. Проф. Найт и Мариета Станева ще участват като основни лектори в конференция, организирана от досегашния Институт по география при БАН през месец октомври.

Снимки   

Акад. Съботинов запозна г-н Амвросиу с дейностите на академията, резултатите от международната оценка, както и с протичащата реформа. Специално внимание беше обърнато на Центъра за докторанти, тъй като в България идват много студенти от Кипър, с интереси основно в областите на културата и медицината.

Снимки   

На презентацията беше представена ОП „Конкурентоспособност” и възможностите, които предлага по отношение на науката, иновациите и взаимодействието им с бизнеса. Специално внимание беше обърнато на т.нар. посреднически и проиновативни структури: офиси за технологичен трансфер, СИП (стартиращи иновативни предприятия, технологични центрове , клъстери, ВТБИ (високотехнологични бизнес инкубатори),технологични паркове (ТП).

Национален информационен ден по темата  "Околна среда (вкл. климатичнипромени)" на Седма рамкова програма на ЕС