Изпълнителното бюро на Институт „Пастьор” се ръководи от председател. В момента тази длъжност заема професор Венсан Дьобел, който е и представител  за Югоизточна Азия и Океания – на Институт „Пастьор” в Шанхай (към АН на Китайската народна република), на  Институти „Пастьор” в Хонконг, в Сеул, на три института във Виетнам, на Институт „Пастьор” в Камбоджа, в Лаос и в Нова Каледония.

В Изпълнителното бюро работят и по един представител за Зона Америка (Институти „Пастьор” в Канада, в Гваделупа, в Гвиана, в Бразилия – Институт „Освалдо Круз” и в Уругвай), един представител за Зона Магреб (Институтите „Пастьор” в Мароко, в Тунис, в Алжир и в Иран) и  представител за Зона Африка, в която влизат Институтите в Мадагаскар, в Сенегал, в Нигер, в Банги (Централната африканска република) и  в Кот д’Ивоар.

Това изказване идва на фона на започналото в Общо събрание на БАН обсъждане на проекта за нова структура на Академията, внесен от Управителния съвет. Съдържанието на това изказване, обезсмислящо какъвто и да е дебат по този въпрос, породи съмнение в думите на доц. Игнатов, тъй като в честите контакти на БАН с представители на институциите, които формират и управляват европейската политика в областта на научните изследвания, никога не са изказвани подобни тези. Поради това Ръководството на БАН на 1 февруари 2010 г. се обърна към организатора и домакин на срещата на 16-17 януари 2010 г. в Цюрих - Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети (EUROHORCs), с въпрос дали изказването на министъра отразява официалната позиция на форума и какво точно е дискутирано на този форум. Отговорът на Президента на организацията, който получихме на 2 февруари 2010 г. гласи: „Ролята на Академиите не е била главен въпрос за разглеждане на работната среща на високо равнище в Цюрих, но е имало достатъчно време за дискусии, по времето на които този проблем може и да е бил засегнат. Като се има пред вид характера на работната среща, не са били водени протоколи и няма да бъдат подготвяни официални документи.” От това става ясно, че министър Игнатов е дезинформирал  и подвел българската  общественост  за целите и характера на дискусиите на срещата в Цюрих с манипулативно становище в ущърб на БАН, внушавайки че значими европейски институции провеждат целенасочена политика на закриване на Академиите от този вид в Централна и Източна Европа. Така той иска да вдигне отговорността от себе си за последователната си политика против БАН, вместо да осигури нормална среда и подкрепа за предприетите тежки реформи. Това е неприемливо поведение на един министър, отговарящ за развитието на научните изследвания в България.

Ето защо, Общото събрание, избрано от учените на БАН, настоява за оставката на министър Сергей Игнатов.    

Събитието  се организира от Център “Икуо Хираяма”- София, първото училище за изкуство и културен диалог между Изтока и Запада “Икуо Хираяма” при базовото 138 СОУ „Проф. Васил Златарски” и Музея за изкуство на Икуо Хираяма в Сетода, Япония. Съорганизатори са Японското посолство и Българската академия на науките.      

Преди официалното откриване се състоя среща между Н.Пр. г-н Цунехару Такеда – Посланик на Япония унас и неговата съпруга,  кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова и Председателя на БАН, акад. Никола Съботинов. 

Изложбата включва картини на японски деца, спечелили едноименен конкурс в Япония за 2009 година под председателството на професор Икуо Хираяма и картини, участвали в изложба в Музея за изкуство на Икуо Хираяма в Сетода. Включва още и  картини, предмети и художествени произведения, изработени от децата на първото българско училище за изкуство и културен диалог „Икуо Хираяма”.

Тази масова тенденция в условията на труд у нас бе изведена като акцент по време на дискусия, организирана от Икономическия институт на БАН вчера. Повод за експертната среща бе представянето на книгата „Условията на труд и качеството на заетостта в България: тенденции и взаимодействия“ с автори Искра Белева, Васил Цанов и Дочка Велкова.

Ножицата в стойностите - изработено и платено, е различна за отделните сектори, обясни ст.н.с. Васил Цанов. Според него най-широко тя е отворена в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, текстилната и химическата индустрия. В тези области през последните години се наблюдава рязко покачване на производството, а заплащането остава непроменено или с малки увеличения, подчерта Цанов.
Изследването на тримата автори от Икономическия институт на БАН сочи, че, освен на дъното на класацията по заплащане, секторите - селско стопанство, търговия, строителство и хотелиерство и ресторантьорство, са и с най-ниска социална защита на труда. Като икономически дейности те се отличават със сравнително по-неблагоприятни условия на труд, но заетите в тях не се компенсират с допълнително възнаграждение за удълженото работно време, работата на смени или осигуровки върху пълната заплата. За разлика от тях, делът на компенсациите на работещите във финансовия сектор се увеличава от 14 на 25%.

В най-неизгодна позиция като относителен дял на заплащането спрямо постигнатия икономически резултат са наетите в земеделието. За последните 10 години те са получавали едва една десета от новосъздадения продукт.

Най-голям дял от новосъздадената стойност получават наетите в държавния сектор – администрация, здравеопазване и образование, става ясно от сравнителната характеристика на заплащането в изследваните 14 вида икономически дейности в страната. Те са привилигировани и по отношение на социалната защита.

Разликата в трудовите възнаграждения в най-високо платената дейност – финансово посредничество, и най-ниската – хотели и ресторанти, пък е от 3,2 до 3,7 пъти.

Освен ниската стойност на труда у нас, другият основен проблем е, че „спестените“ от работна заплата средства не се влагат отново в производството за технологично обновление на предприятията и подобряване на работната среда, стана ясно на дискусията. Собствениците масово ги превръщали в невъзвръщаеми инвестиции, свързани с подобряване на личния си жизнен стандарт.

Наблюдава се и недобро уплътняване на работното време от страна на самите служители, подчертаха икономистите на БАН. Според тях от 8-часовия работен ден, пълноценните са само 5.

На пазара на труда у нас съществува неравнопоставеност и между самите договори за наемане на персонал. Тенденцията е работещите на пълно работно време да получават повече за един час труд, отколкото колегите им на гъвкав режим. Това води до масово нежелание да се подписват трудови договори за непълно работно време, каквито мерки се препоръчват по време на криза, коментираха участниците в дискусията.

Като цяло икономическата криза срина качеството на заетостта у нас на нивата от 2005 г., посочи ст.н.с. Искра Белева, зам.-директор на Института. Така се загубиха три години вложени усилия, програми и средства в тази област, добави тя.

От друга страна обаче излизането на много хора от заетостта създава условия за обучения и преквалификации, което ще ги направи по-конкурентноспособни при връщането на пазара на труда. За това обаче е необходима адекватна и целенасочена държавна политика, препоръчаха икономистите на БАН.

Основната функция на Комисията произтича пряко от целите на програмата “Фулбрайт”. Тя се състои в администриране на академичния обмен на български и американски учени, докторанти, учители и специализанти, както и в разпространяване на информация за възможностите за обучение, научни изследвания и преподавателска дейност в САЩ.

Стипендиите за лектори и преподаватели дават възможност на български учени да работят по специалността си от 3 до 5 месеца в престижни институции в САЩ. Програмата е достъпна за специалисти от всички области на науката и изкуствата. Изисква се докторска степен и владеене на английски език.

Стипендиите за изследователска дейност на докторанти са до 6 месеца (като част от докторската програма);

Стипендиите за цялостен период на обучение на докторанти в областта на природоматематическите науки и технологии през учебната 2011-2012 година са за срок от три години.

За тях, както и за другите възможности, които предлага Комисията „Фулбрайт, ще бъде дадена повече информация както беше посочено, на 11 февруари в Големия салон на БАН.