Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория

Мъглявината Северна Америка – люлка на звездообразуване Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките, звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди, Слънцето и Слънчевата система. Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор = 213.326 и общ импакт ранг = 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо 45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са 3 дисертации и са организирани 2 научни форума. Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на енергията за 5 блазара. При блазара PG [...]

Учени от Института по астрономия с НАО с публикация в „The Astrophysical Journal“

Изследването разкрива в детайли тихото Слънце при ниски честоти Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 07.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии в широк честотен диапазон от kHz до THz, а слънчевата атмосфера има сложно разпределение на магнитното поле, плътност на плазмата и температура. Тези различни свойства на слънчевата атмосфера водят до различни характеристики на радиоизлъчването при различни честоти. Наблюденията в интерферометричен образен режим на слънчевите нискочестотни емисии могат да помогнат за диагностицирането на свойствата на плазмата на големи височини в слънчевата атмосфера. Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 14.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. В своя скорошна разработка „Образни наблюдения [...]

Българските постижения в космическата наука

Демонстрации с дронове и на стационарен учебен тренажор направиха учените от Института за космически изследвания и технологии на БАН (ИКИТ) в Деня на отворените врати по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката - 12 април. Изследователите изнесоха лекции за новите проекти на космическите изследвания и разказаха за българските постижения в Института. Оригинална българска апаратура работи на Международната космическа станция. Пример е приборът за изследване на космическата радиация, дозиметърът "ЛЮЛИН – SET", а в близко бъдеще се очаква дозиметър от серията „Люлин“ да предаде специфична информация от самата повърхност на Марс. Подредена е юбилейна изложба, която показва на посетителите скафандъра на летеца–космонавт Александър Александров, първия български прибор „П-1“, както и много други уникални космически уреди и апарати на български учени и специалисти. Тази година Институтът [...]

Българска технология измерва радиацията на Международната космическа станция

Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в космоса на 19 февруари. Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „Слънчево-земна физика“. Това е 23-тият прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса. Приборът е създаден по поръчка на американската фирма „Технологии за космическото пространство“ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС). Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа [...]

Научно постижение на 2021 г. на ИА е изследването на комета – най-старата междузвездна посетителка на Слънчевата система

Източник: ЕSO, O. Hainaut Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория-БАН (ИА с НАО) определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov, известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от ИА доц. д-р Галин Борисов. Кометата 2I/Borisov е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO, Крим и се смята за най-автентично съхраненият космически обект – пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуваха резултатите от осъществените през 2019/2020 г. свои изследвания на кометата 2I/Borisov в авторитетното научно списание [...]

България е готова за пълноправно членство в Европейската космическа агенция

С кръгла маса на 22 октомври 2021 г. в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към Българска академия на науките (БАН) завърши Седемнадесетата международна научна конференция „Space-Ecology-Safety SES 2021“. Темата на кръглата маса бе „Предстоящо подписване на новия договор между Република България и Европейската космическа агенция (ЕКА)“. На кръглата маса присъстваха директорът на ресорната за ЕКА дирекция „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката Желяз Енев, директорът на ИКИТ-БАН проф. Георги Желев, представители на междуведомствената Комисия и представители на научната общност. Модератори на кръглата маса бяха чл.-кор. проф. Петър Гецов и Камен Илиев, директор на Офис за трансфер на технологии към ИКИТ-БАН. Усилията на държавата за подписване на договор за асоциирано членство в ЕКА ще допринесе за развитието за българската наука и индустрия в космическите [...]

Go to Top