Биоразнообразие, биоресурси и екология – Страница 13

Защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен "доктор" съобщават, че на 26.01.2021 г. (вторник), от 10:00 ч. ще се проведе дистанционно, открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема: "Адаптация на европейския лалугер (Spermophilus citellus) при транслокации на индивиди в България" (научна специалност "Екология и опазване на екосистемите", шифър 02.22.01) на Мария Николаева Качамакова редовен докторант в отдел "Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология" Научен ръководител: гл. ас. д-р Йордан Кошев Научен консултант: доц. д-р Ясен Мутафчиев Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се при научния секретар на ИБЕИ (тел. 0879499178, e-mail: katyageor@gmail.com) и са публикувани на интернет страницата на ИБЕИ-БАН. Заседанието ще се проведе дистанционно чрез [...]

Връзки с обществеността2021-01-14T11:07:41+02:00сряда, 13 януари 2021 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Обяви по ЗРАСРБ|Етикети: ИБЕИ-БАН|

Палеонтологичният музей „Димитър Ковачев”, филиал на Националния природонаучен музей-БАН навърши 30 години

Палеонтологичният филиал на НПМ-БАН https://www.nmnhs.com/palaeontological-museum-in... е създаден през февруари 1990 г. с тристранен договор между БАН, НПМ-БАН и община Асеновград по инициатива на проф. Николай Спасов, тогава научен сътрудник към музея. За основа е послужила уникалната сбирка на ученици от гимназията в Асеновград, които под ръководството на учителя по биология Димитър Ковачев, участват в палеонтологични експедиции, подкрепени от местната община. Сбирката първоначално се съхранява в гимназията на града, а при учредяването на музея тя става част от колекциите на НПМ-БАН и е пренесена в сградата, предоставена от общината за филиал на музея. За пръв уредник на музея e назначен Димитър Ковачев и днес музеят носи неговото име, заради особените му заслуги. Експозицията е открита тържествено през 1999 г. и представя хипарионовата бозайна фауна от късния [...]

Връзки с обществеността2020-12-09T13:05:59+02:00сряда, 9 декември 2020 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|Етикети: Националeн природонаучен музей на БАН|

Заседание на научно жури в ИФРГ – БАН

ИНСТИТУТЪТ ПО ФИЗИОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА И ГЕНЕТИКА при БАН (ИФРГ–БАН) и НАУЧНОТО ЖУРИ за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 10-ти декември (четвъртък) 2020 г. от 14.00 часа ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема “Биологична активност на продукти от Coelastrella sp. BGV” на ТАНЯ СТАВРЕВА ТОШКОВА-ЙОТОВА – докторант на самостоятелна подготовка към ИФРГ–БАН по професионално направление 4.3 “Биологични науки”, научна специалност “Физиология на растенията”. Заседанието ще се проведе дистанционно чрез електронната платформа Zoom. Научен ръководител: доц. д-р Пламен Стойнев Пиларски Научното жури в назначено със заповед на директора на ИФРГ-БАН (№ 876 от 13.10.2020 г.) Председател на научното жури: проф. д-р Валя Николова Василева, ИФРГ–БАН (становище) Членове на научното жури: проф. д-р Лиляна [...]

Връзки с обществеността2020-11-30T11:06:42+02:00понеделник, 30 ноември 2020 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Обяви по ЗРАСРБ|

Отличиe на БАН за Петър Берон

С Отличителен знак на Председателя на Българската академия на науките беше награден Петър Берон на церемония, която се проведе на 9 октомври 2020 г. в Академията. Акад. Юлиан Ревалски връчи отличието за заслугите му в областта на акарологията и зоогеографията и по повод неговата 80-годишнина. На награждаването присъстваха представители на ръководството на БАН и на Националния природонаучен музей на БАН (НПМ). Петър Берон навърши 80 години, от които 57 отдаде на науката, музея и неговите колекции. Той е професор емеритус на Националния природонаучен музей – БАН, доктор на биологическите науки. Доайен на акаролозите в България, интересите и приносите му в областта на зоологията са изключително разностранни. Публикациите му обхващат освен специалните му изследвания в областта на акарологията и паякообразните, така и хироптерология, биоспелеология, фауна на [...]

Връзки с обществеността2020-10-09T13:01:23+03:00петък, 9 октомври 2020 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|

Учени заснеха редки кадри на северния подвид на тръстиковата котка

Фотокапани уловиха редки кадри, на които се вижда Felis chaus chaus , северния подвид на тръстиковата котка (или блатния рис) в Корчайския и в Турянчайския резервати, (Северен Азербайджан). Фотокамерите са поставени в рамките на съвместно изследване на Института по зоология към Азербайджанската академия на науките, WWF-Азербайджан и Националния природонаучен музей-БАН. В изследването, което започна през 2018 г., участват трима български учени и един азърбайджански учен. Проучва се състоянието на редки и застрашени хищници на Задкавказието и включва още леопарда и ивичестата хиена. Тръстиковата котка е азиатски вид, който достига тегло до 16 кг. Обитава основно обраслите с гъста растителност влажни зони. Северен Азербайджан е една от най-северните части на ареала на вида. В Кавказкия регион и Задкавказието разпространението и числеността му рязко намаляват още от 60-те години, [...]

Връзки с обществеността2020-09-08T13:02:37+03:00вторник, 8 септември 2020 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|Етикети: Национален природонаучен музей|

Учени представят ползите и вредите от разпространението на красиво и опасно растение

Ползите и вредите, които растението жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle) оказва върху естествените местообитания в дефилето на река Искър между Плана и Лозенска планина, представят учени от Института за гората на БАН. Поредицата от публични лекции е на тема „Жлезистата слабонога – красива и опасна”, участват и представители на Държавните горски стопанства в София и Самоков. Целта е да бъдат представени ползите и вредите, които това растение носи, както и да се обсъдят възможности за ограничение на разпространението му. Жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera Royle) e един от най-атрактивните чужди за нашата страна растителни видове от местната ни флора. Със своята внушителна височина от 2.5 m и едри фуниевидни цветове, тя привлича погледа и се откроява сред другите цветя. Освен ценно декоративно растение и чудодейна билка, [...]