Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура се използва за пръв път в Българската академия на науките и е финансирана от Националната пътна карта за научни инфраструктури.

Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция.

С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 м3, става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване на вредителите и техните яйца. Интензифицирането на схемата за профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.

Повече за новото нискотемпературно съоръжение вижте във видеото

Най-старите образци в колекцията са от 1895 г. и са депозирани от първите изследователи на българската флора – Й. Веленовски, В. Стрибрни, А. Дреновски, Б. Давидов, Б. Ахтаров, И. Мърквичка, И. Нейчев, И. Урумов и др. Тук се съхраняват и материалите, на чиято основа е подготвено многотомното капитално издание „Флора на Република България“, от което до момента са издадени 11 тома. Най-ценната колекция е “Типусната“, включваща над 400 типови образци – индивиди, на основата на които отделни видове или подвидове са описани за първи път за науката. Дигиталният каталог на типовите образци е достъпен онлайн:

 https://www.nmnhs.com/e-natura/types-bulgaria/type_list_institution_bg-SOM-p-1.html

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ–БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ–БАН) са основните научни центрове в България, които провеждат изследвания, базирани на научни колекции, а също и предоставят на държавата и обществото експертиза в областта на биоразнообразието. Колекциите на двете звена на БАН и свързаните с тях съоръжения са обединени в научната инфраструктура „Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)“, която е българският участник (“национален възел”) в паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections) – обединение на повече от 120 природонаучни институции в Европа. Паневропейската инфраструктура DiSSCo, в която са включени и колекциите на ИБЕИ-БАН и НПМ-БАН, беше призната през 2018 г. като научна инфраструктура със стратегическо европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI). В рамките на финансиране от пътната карта през 2020 българският консорциум DiSSCo-BG започна работа по проект за развитие на научните колекции – както по отношение на подобряване на съоръженията за съхраняването им, така и за дигиталното им представяне и развитие.