Възпоменателно събрание в памет на акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките от 2012 г. до 2016 г. се състоя на 8 юни в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Акад. Стефан Воденичаров посвети на БАН близо 50 години усилия, опит, интелект и организационен талант. С тези думи зам.-председателят на БАН чл.-кор. Стефан Хаджитодоров откри събитието за една година от кончината на акад. Воденичаров. […]
Българската академия на науките, Софийската опера и балет, и издателство „Захарий Стоянов“ представиха в БАН книгата на акад. Пламен Карталов „Моят Вагнер“. Несъмнено книгата „Моят Вагнер със Софийската опера“ ще се превърне както в събитие от културния живот на съвременна България, така и в паметник на един духовен подвиг. Неизтощимата енергия на акад. Пламен Карталов, непоколебимата му воля и несекващото му творческо вдъхновение десетилетия наред радват и вълнуват публиката у нас и в чужбина. Най-точният портрет на маестрото биха могли да бъдат думите на Артур Шопенхауер „Бурята на страстите и патосът на чувствата“. Диапазонът на духовните търсения на твореца е извънредно широк – от постановки на оперни произведения от най-ранните композиторски школи на Монтеверди, Пърсел, Галупи с основания от него още като студент първи камерен оперен [...]
125 години от рождението на акад. Петко Стайнов ще бъдат отбелязани през 2021 г. Инициативен комитет с председател акад. Юлиан Ревалски прие програма за честване на годишнината на големия български композитор. Незрящият майстор на тоновото изкуство е признат като един от най-видните класици на българската музикална култура. Изключителната му роля за нейното развитие се определя преди всичко от самобитното му творчество. Отбелязването на 125 г. от рождението на акад. Стайнов е съвместна инициатива на Българската академия на науките и Фондация „Петко Груев Стайнов“. Сред членовете на инициативния комитет са председателят на Съюза на българските композитори, председателят на Съюза на слепите в България, председателят на Българския хоров съюз, представители на Министерството на култура на Република България, на Столична община, на община Казанлък, видни дейци на българската [...]
В новата книга на чл.-кор. Светлана Куюмджиева „На кръстопътя на традициите: кое е истинското българско църковно пеене? Стара българска музика III: IX-XIX в.“[1] се разглеждат проблеми, които се разработват само в Българска академия на науките. Те се основават върху оригинални паметници, създавани на територии, където е живяло компактно българско население и са работили творци, допринесли за престижа на българската музика. Свързани са с характера на православната музикална култура, останала в центъра на духовния живот повече от хилядолетие в историята на балканските православни народи. Дискутира се ценностната система, към която книжовниците са се придържали, уникалното, което различава българската музика от „музиките“ на останалите православни народи, чиито пътища тясно се преплитат, параметрите, които „превъртат ключа“ към новото през националното Възраждане, както и по какъв път поема православната [...]
Откъде сме дошли, кои сме и накъде отиваме? Еволюцията на хоминидите (семейството на съвременния човек) във времето и в географското пространство е тема на новата книга на акад. Тодор Николов и д-р Дочо Дочев. „Импресии от еволюцията: трудният път на хоминидите“ е подготвена и издадена от издателство „Захарий Стоянов“. Въз основа на анализ на изключително богат фосилен материал и множеството публикации е проследено развитието на родословието на човека, което стартира от Африка и постепенно се разгръща във времето и пространството, обогатявайки се с нови еволюционни разклонения, които се разселват по всички континенти. В това дълго и трудно пътешествие нашите прадеди са преодолели истински планини от трудности. Преминаването от доисторическото стадо към първобитното общество, т.е. обединяването на древните ни прадеди в социална група, е било качествен [...]
Членовете на Отделението за медицински науки при БАН, което включва едни от най-изтъкнатите специалисти у нас в областта на медицината и здравеопазването, са крайно разтревожени за застрашителното развитие на пандемията от коронавирусната инфекция у нас и по света. Вече над 43 милиона души са заразени в света и над 1 милион и 200 хиляди са починали, у нас – над 43 000 са заразени, от тях близо 2 000 здравни работници, над 2 200 се намират на болнично лечение, близо 1 150 са починалите. Тези стойности ежедневно растат и прогнозите са наистина много тревожни, още повече като се има предвид и предстоящата грипна епидемия в края на годината. Огромно е отрицателното въздействие на пандемията не само върху здравето на хората, но и върху социалния и [...]
