Проучване на традиционното животновъдство в южните части на Балканския полуостров и архивиране на снимков материал отпреди периода на модернизация

Съвместен проект на ИЕФЕМ – БАН и Университета по земеделие и ветеринарна медицина, Обихиро, Япония, финансиран от фондация „Мицубиши“, Япония

В продължение на хилядолетия трансхуманното животновъдство е един от основните поминъци на населението в днешните български земи. В резултат на историческите събития през ХІХ – ХХ в. в развитието на този отрасъл настъпват огромни промени и той се оказва силно застрашен. Научният архив на ИЕФЕМ – БАН притежава голям брой снимки и тяхното съхранение в дигитален архив ще допринесе за визуализацията и опазването на ценна информация: модели на сезонни преходи, технологии на доене и млекопреработване, облекло, жилище, земеделие и други. От проучените над 2500 снимки 1000 са подбрани и публикувани на интернет страницата на проекта (http://www.pastoralismbg.com). В момента се работи по издаването и на книжен каталог с 285 снимки. За описите на фотосите са използвани метаданни, съхранявани в ИЕФЕМ – БАН. Предвижда се издаване на том с научни текстове на българо-японския екип по проблемите на традиционното овцевъдство и пастирската култура в България. Подготвя се провеждането на международен симпозиум (2018 г.) с участие на учени от Европа и Азия по проблемите на овцевъдството и свързаните с него отрасли за преработка на суровини и производство на млечни и месни продукти, занаяти и технологии в миналото и съвременността. По време на него ще бъдат представени резултатите от проекта и ще бъде открита в залите на Националния етнографски музей фотоизложба за традиционното овцевъдство в България.

От екипа на проекта:

　В продължение на хилядолетия трансхуманното животновъдство е било един от основните поминъци на населението на Балканския полуостров. Тази традиция обаче се оказва силно застрашена в резултат на промените, настъпили след балканските войни от началото на 20-и век, колективизацията и индустриализация на селското стопанство по време на социализма, както и присъединяването на страната към ЕС след разпада на социалистическата система. Трансхуманното животновъдство претърпява коренни промени oсобено по отношение на сезонните преходи до Егейско море и Черноморието през зимата, като много от тези традиционни практики са вече безвъзвратно изгубени.

　В България се съхраняват много снимки, свързани с трансхуманното животновъдство и обществената структура на населението на Балканите от последните 100 години. Те дават ценна информация за традиционния поминък в региона отпреди настъпването на дълбоките политически и обществени промени през 20-и век. Снимките са богат извор на знание, което иначе би било трудно да се предаде в текстова форма. Подреждането, архивирането и осигуряването на достъп до този снимков материал ще допринесе не само за развитие на научните изследвания в тази област, но ще бъде от полза за всеки гражданин, който проявява интерес към традиционната култура, история и поминък на Балканите.

　За тази цел на сайта на проекта – http://www.pastoralismbg.com, е представен дигитален архив от снимки със съответните обяснения на английски, японски и български език, които обхващат широка тематика, свързана с бита на населението – околна среда, животновъдство, технологии на доене и млекопреработване, облекло, жилище, празници и други. Надяваме се този архив да отговоря на нуждите на всички, които проявяват интерес към тази тематика. Нашето искрено желание е постоянно да обновяваме и подобряваме съдържанието на този архив. Ето защо молим всеки, който разполага със снимки, или просто има желание да се присъедини към нашата дейност, да се свърже с нас. Надяваме се да работим заедно с вас за опазване културното наследство на България.

　Изграждането на този дигитален архив стана възможно благодарение финансовата подкрепа от страна на Фондация „Мицубиши” (Япония) по проект „Проучване на традиционното животновъдство в южните части на Балканския полуостров и архивиране на снимков материал отпреди периода на модернизация”. В продължение на 3 години (от 2014 до 2017) по него работиха български и японски екипи сътрудници. Тук бихме искали да изразим благодарността си към Фондация „Мицубиши” и всички хора, които ни подкрепиха.