Ново оборудване подпомага дейността на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници

Оборудване за охарактеризиране на полупроводникови материали, различни работни повърхности и тънки функционални слоеве е доставено в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници на БАН (ЦЛ СЕНЕИ – БАН). Новата апаратура - сканиращ Келвин микроскоп SKP5050 с приставка за измерване на фотоотклик SPV 020, е осигурена с финансиране по проект Научна инфраструктура “Съхранение на енергия и водородна енергетика” (НИ СЕВЕ). Апаратурата е част от лаборатория “Eлектрохимични технологии и преобразуватели на възобновяема енергия”, с ръководител доц. д-р Максим Ганчев. Новото оборудване дава възможност за 2D или 3D визуализация на стойностите на контактна потенциална разлика и отделителната работа за образци, с площ от 50 мм до 350 мм, с резолюция 1-3 meV. Монтирано е във “Фарадеев кафез” за елиминиране на въздействието на външни електрични и [...]

Икономистите на БАН: Дефинирането на енергийната бедност ще подпомогне целево насочване на финансирането за енергийна ефективност на жилищата към най-нуждаещите се

Повишаването на енергийната ефективност на жилищата е сред основните решения на проблема с енергийната бедност в България. Около това становище се обединиха учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН и независими експерти днес по време на дискусия за измеренията на енергийната бедност в страната, за определяне на национална линия на енергийна бедност и системата от възможни мерки за нейното намаляване. На научния форум се представиха резултати от изследване „Енергийната бедност в България: измерения и фактори“ за периода 2014-2019 г., проведено в ИИИ при БАН от проф. д-р Георги Шопов и гл. ас. д-р Теодора  Пенева. В него, освен за въвеждане на нова методика за оценка на потребностите на домакинствата от енергия за отопление и електроуреди, се предлага въвеждане на официална линия за енергийна [...]

2022-03-10T10:30:10+02:009 март 2022 г.|Категории: Човек и общество|

Празник на мартеницата с участието на учени от ИЕФЕМ

Обичаите, свързани с мартеницата и пролетта в различните държави, представиха посланиците в България на Румъния и на Република Молдова. Събитието се проведе на 7 март, със съдействието на Националния етнографски музей. В срещата се  включи и представител на Република Северна Македония, а гости бяха представителите на различни дипломатически мисии в България, както и представители на българското правителство. Домакин на срещата беше Румънското посолство в България. Участниците отправиха призив за мир и обединение, така както мартеницата обединява четири държави на Балканите. Националният етнографски музей показа част от колекцията си от мартеници, изработени в различни български читалища през 70-те и нач. на 80-те години на XX в. Беше представен и нагръден накит „куна“ с изображение на Благовещение, датиран от кр. на XVIII – нач. на XIX в. [...]

Изложба Руско-турската война (1877-1878) и Освобождението на България в гравюри

Изложба, посветена на Руско-турската война и Освобождението на България, организира по случай 3 март  Научният архив на БАН. Експозицията е подредена в Централното фоайе на Българската академия на науките и може да бъде разгледана до 11 март. Представените гравюри носят неподправената атмосфера на преживените събития и разказват за войната от обявяването и формирането на българското опълчение до мирните преговори в Сан Стефано. Битките при Свищов, Стара Загора, Шипка, Шейново и Плевен са сред ключовите сражения, осигурили успеха на руската армия по пътя към Цариград. Те са знакови и за българския принос в окончателната победа над Османската империя. В изложбата са представени гравюри от юбилейни албуми, книги, вестници и списания, запазени в Българската академия на науките. Използвани са и материали, предоставени от Румънската академия на науките.

Институтът по роботика – официален домакин на Националния бизнес форум 2022

Национален бизнес форум 2022 под наслов “Европейската зелена и дигитална индустрия - Планът на Европа за единна квантово-комуникационна мрежа” се проведе на 1 март в Института по роботика на  БАН. Събитието е организирано от Центъра за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” -  КВАЗАР  съвместно със Сдружението на малките и средни предприятия у нас „Обединени Бизнес Клубове“. В основния фокус на темите беше националният план на България за изграждане на квантово-комуникационна мрежа, осъществявана от Центъра КВАЗАР при Българска академия на науките, в рамките на Европейската мисия „Euro QCI”. Инициативата „Euro QCI” предвижда държавите членки на Европейския съюз да изградят съвместно до 2027 г.  наземна и космическа комуникационна инфраструктура от ново поколение, която ще има за цел да гарантира суверенитета и [...]

Награда “Проф. Иван Шопов” за изявен млад учен в областта на полимерите за 2022 г.

Явор Данов от Института по полимери към БАН е носител на наградата “Проф. Иван Шопов” за изявен млад учен в областта на полимерите за 2022 г. Отличието на Съюза на химиците в България беше връчено на церемония на 1 март. Научните изследвания на инж. Явор Данов са свързани с разработването на полимерни криогелове на основата на бета-циклодекстрин като нов тип лекарствени носители, характеризиращи се с контролирано освобождаване на различни биоактивни вещества (арипипразол и канабидиол). Резултатите са отразени в 2 научни публикации в списанията "Pharmaceutics" и "Macromolecular Chemistry and Physics", и са докладвани на 2 научни форума. В конкурса участваха още младите учени Наско Христов Начев - докторант в Институт по полимери – БАН, Николета Драгомирова Филипова - докторант в ХТМУ - София, ас. Даниела Йорданова [...]

Go to Top